Пътят от Силистра до Дуранкулак, особено по тъмно е дълъг. Пристигнахме край Дуранкулашкото езеро към седем и нещо.
Нощувахме в хотелски комплекс “Златната рибка”. Не бих го препоръчала. Намерихме мястото в booking и там съм изпратила обяснителен коментар.
За да не се фокусирам върху негативното, ще пропусна описание тук. По-добре да отделя време за нещата, които ни допаднаха.
Лека пешеходна разходка по коларски път
Както очаквах с нетърпение резервата “Сребърна”, така – да видя Дуранкулашкото езеро. То също е защитена зона.
В една статия прочетох, че там зимуват много видове птици. Потрих доволно ръце при тази информация. “Може би бяха още там и щях да ги видя” – мислех си с надежда,…но не би.
На практика се оказа, че пак е необходимо човек да има бинокъл. Червеногушите гъски, които обитават местността около езерото, можело да се видят, само сутрин. В ранните часове на деня те излитали на ята да търсят храна в близките околности. Видяхме в далечината над езерото реещи се птици, но като нямахме бинокъл, не знаем какви.
Обиколихме езерото от едната страна, докъдето можехме да стигнем пеша. Коларският път, по който вървяхме, се лъкатушеше между разорани ниви отляво и езерото, с висока тръстика, отдясно.
Духаше много силен вятър и сменяше светлината и цветовете на пейзажа. Когато се показваше слънцето и късче небе, тръстиката и езерото се оцветяваха в наситено жълто и ярко синьо. Красиво!
Ах морето…Южния плаж – зад езерото
Като освободихме стаята, вече с колата подхванахме друг път, който водеше до брега на морето. Езерото и морето са разделени от много тънка ивица земя. Отвъд езерото е южният плаж на Дуранкулак.
Стигнахме. Ах морето…Пясъчна ивица без чадъри и шезлонги, без високи хотелски здания зад гърба ти, диво, природно, могъщо…Душата ти се изпълва с радост и възхита!
Другият край на Дуранкулашко езеро
За Дуранкулашкото езеро Влади беше видял още един път на картата. Той водеше до големия остров. На този голям остров се намира археологическият комплекс “Дуранкулашко езеро”. Направените разкопки установили, че това късче земя е било населявано още в праисторически времена – 4550-4450 г пр. Хр.
До самия голям остров е направен красив дървен мост. Като минаваш по тази дървена пътека на места от двете страни, като стени, се издига висока тръстика. Островът беше много тих, много спокоен, застинал.
От него се вижда и малко островче в средата на езерото. До малкото островче се стига само с лодка. Видяхме, че там имаше сграда, но не можахме да различим каква е.
Стори ни се, че археологическият комплекс е изоставен, имаше паднали табели, бариера с ръждясал катинар. Решихме, че това е само за през зимата. После срещнах публикации на хора, които споменават, че са били там и по друго време и пак е било така.
След това отклонение към големия остров, се върнахме на основния път и поехме към Крапец.
Снимки от околността на Дуранкулашко езеро може да видите в галерията.
Статии за всички дестинации от пътуването:
Мартенско пътуване (част 1) – Промяна на плановете
Познати непознати места, Русе (част 3)
Сутрешна разходка край Дунав. Русе ден втори. Мартенско пътуване (част 4)
Тутракан, приказката на рибарите (част 5)
Отбиване до резерват “Сребърна”(част 6)
Кратка спирка в Силистра, хапване и равносметка, че не остана време да разгледаме (част 7)
Дуранкулашко езеро (част 8)
Крапец, Шабла и Шабленска тузла (част 9)
Старият фар в Шабла и скалният бряг на Тюленово (част 10)
Мистичният нос Калиакра (част 11 – последна)
