Мартенско пътуване (част 5) – Тутракан, приказката на рибарите

Сбогувахме се с Русе, но пак ще се върнем там.

Потеглихме към резервата “Сребърна”.

Тутракан

Преди да стигнем резерватът, обаче, по препоръка на нашите познати от Русе, за които споменах в предната статия и по инициатива на Влади, минахме през Тутракан. На мен този крайдунавски град ми беше в резервния лист с дестинации – “Ако има време”.

Много се радвам, че спряхме!

Паркът край брега на реката

Крайбрежният парк в Тутракан

Крайбрежният парк беше много приятен – има усещане за простор и лекота. Открит, чист, подреден, а беше и слънчево.

Разположен до част от северната стена с две кули на античната крепост “Трансмариска”.

“Името Трансмариска означава „Селище зад блатата“, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница” (Wikipedia)

Ако разполагахме с повече време, можеше да си постоим по-дълго там вгледани в безметежното спокойствие на реката. При Тутракан, Дунав е значително по-широка отколкото при Русе.

В средата на същия парк имаше статуя на огромна риба с остри зъби. Предполагам, че а е Моруна, но не се сетих да попитам жената от музея, в който влизахме по-късно.

Както писах в статия за Русе, бяхме се отказали от влизане в музеи.

Още в София, като се информирах за забележителностите край Русе, “Сребърна”, Силистра попаднах на статия за етнографския музей „Дунавски риболов и лодкостроене“.

По пътя от Русе до Тутракан, прегледах  набързо какво може да се види в Тутракан. Пак попаднах на музея.

Като паркирахме в близост до крайбрежния парк, обаче нямахме намерение да го търсим. Беше събота и реших, че едва ли и ще работи.

Читалище с традиции

След разходката в парка, свихме надясно и нагоре, за да минем по улица, която щеше да ни върне към колата, но по друг път. Тази посока ни заведе до читалището “Никола Вапцаров”, което е основано още преди освобождението през 1873г.

Направи ми впечатление, че сградата отвън е ремонтирана, някой се грижеше за културата в града. Радващо! Срещу сградата на читалището, в едно също спретнато здание, се помещава историческият музей. Беше затворен.

Изкачихме се по едни стълбички нагоре и свихме по улица “Трансмариска”, успоредна на парка.

Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, който уж нямаше да посетим

В посоката, в която се движехме, без да търсим, ни се показа вляво –  етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“.

Историческият музей беше затворен, не предполагах този да работи. Приближих се да го снимам и видях, че е отворен. Музеят на риболова и лодкостроенето е в сграда на ниво по-високо от улицата, на възвишение. Портата на двора беше отворена и реших да надникна. В него имаше стари, почернели рибарски лодки. Входната врата на музейната къща, също беше открехната. Сякаш нещо ме побутна да вляза, а нямахме много време.

Влади остана отвън.

Посрещна ме млада жена. Музейната такса с беседа беше само 2лв.

Въведе ме в първата зала. Включи електрическа помпа, с която наду макет, в действителни размери, на най-голямата риба-моруна хващана някога в българските води на река Дунав.

Приказка за рибите и рибарите – някои интересни факти и легенди

Започна да разказва. Говореше така увлекателно…прекъснах я и извиках Влади да се присъедини.

Беседата беше великолепна приказка за живота на рибарите.

Научихме много интересни неща: за различните методи на риболов, използвани в миналото по нашите Дунавски брегове; за мрежите; за различните видове стръв.

Чухме за най-огромната моруна, улавяна на наша територия. Тежала е 393кг. и са запазени снимки.

Хайверът на моруната е изключително скъп. При улов на пораснала моруна носеща хайвер, рибарят се обезпечавал за цяла година. От там е излязло прозвището й “златна рибка”. Днес именно в размножителния период, когато идва край Дунавските брегове да си хвърля хайвера, моруната е забранена за улов.

Слушахме легенди за настървени сомове. Видяхме снимки и макет на плаващите мелници.

Разбрахме кои са конкурентите на рибарите. От птиците рибари запомних пеликана, имаше и други, но им забравих имената.

В музея е показано и как е изглеждал дома на едно бедно рибарско семейство. За рибарите имало израз: “Колкото люспи има по шарана, толкова кръпки по ризата на рибаря”

Ако решите да минавате през Тутракан, непременно отидете до този музей и дано беседата ви даде същата дама.

В Тутракан има и “Рибарска махала”, която не успяхме да посетим но звучи като интересно място.

Галерията със снимки, може да видите тук.

След Тутракан, продължихме към “Сребърна”.

Статии за всички дестинации от пътуването:

Мартенско пътуване (част 1) – Промяна на плановете
Познати непознати места, Русе (част 3)
Сутрешна разходка край Дунав. Русе ден втори. Мартенско пътуване (част 4)
Тутракан, приказката на рибарите (част 5)
Отбиване до резерват “Сребърна”(част 6)
Кратка спирка в Силистра, хапване и равносметка, че не остана време да разгледаме (част 7)
Дуранкулашко езеро (част 8)
Крапец, Шабла и Шабленска тузла (част 9)
Старият фар в Шабла и скалният бряг на Тюленово (част 10)
Мистичният нос Калиакра (част 11 – последна)

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.