Пристрастяване към мрежата. Условия за лечение. Умереност и дисциплина.

Моля продължете да четете редовете по-долу, само ако сте усетили, че не ви е комфортно, колко от свободното си време прекарвате на телефона, на компютъра, в интернет…Ако се чувствате комфортно, просто пропуснете статията.

Пристрастявана към мрежата болест на съвремието

Знам, че не съм единствената прихванала тази болест на съвремието – пристрастеност към компютър, интернет, мрежата и там подобни.

Направих си профил в instagram. Влязох и почти се удавих в океан от хора и снимки. После му свикнах си сега мога да цъка, докато не се появи сигнал на телефона, че съм прекалила. Имах фейсбук профил. После драматично го изтрих, за да се освободя от мрежата. Така изгубих връзка с интересни хора. После пак си направих профил с по-умерена употреба. Статията е писана преди периода на изтриване на фейс профила.

Мауна – адаптация на практика в съвременния свят

В йога се говори за практикуване на мауна. Време, в което запазваш мълчание.

В съвременния свят на социални мрежи обаче, мауната ще намери нов контекст. Мауна ще е: да вземеш решение за един ден, дори и да имаш достъп, дори и да имаш време, да не “разцъкваш” фейс-а или инстаграм, или друго.

От скоро си сложих мобилен интернет на телефона – нещо, което отдавна отлагах съзнателно. Не исках да имам постоянен достъп до мрежата, защото се опасявах, че това ще ме накара да цъкам още повече. Къде ми е волята, ще каже някой, ами няма я! 🙂

Преди като пътувах в автобус четях kindle-а или зяпах през прозореца. Сега и аз – още едно зомби, гледам екрана на телефона, като че там има нещо неотложно.

Даже като вървя, по пет пъти вадя “умника” и проверявам някоя страничка или приложение. Понякога се улавям, че си казвам: “Леле, колко съм добра, движа се без да гледам пътя и не се сблъсквам с никого”. Макар, че скоро на сантиметри се разминах с една улична лампа. Просто лампата не ме забеляза и забрави да се помести. 😁 Даaaa, не е на добро това.

Умереност в мрежата

Умереност значи човек да си има график за използване на телефона, компютъра, мрежата и там подобни заигравки. Тези ограничения са здравословни не само за децата. Родителите едвам успяват да контролират сами себе си. На нас възрастните няма кой друг да наложи дисциплина освен ние самите . 🙂 А нали казват примерът е най-важен. Какъв прекрасен пример даваме възрастните: има-няма отваряме я някой браузер, я някое приложенийце, ей така без повод или по “измислен” повод.

Телефонът все ни е в ръката, като цигарата в ръката на пушач.

Мерки за безопасно използване на социалните мрежи, мобилните приложения и др.

Мерки, които ми се струват полезни. Дали ще успея да ги следвам, ще стане ясно по-късно.

  • Да направя ограничителен график за плуване в мрежата. То няма лошо човек да се плацика в басейна, ама трябва и да се излиза от водата.
  • Вече си държа на масичката до леглото тефтер. В случай, че ми дойде муза да напиша нещо, да имам готовност да реагирам. Да не използвам музата като оправдание да отворя компа или телефона.
  • Да си сложа ръчния часовник да поглеждам часа сутрин. Първата ми среща за деня да е с него, а не с телефона.
  • Преди да отворя компа, да си имам списък с конкретни задачи, иначе се получава едно безкрайно шляене из пространството на интернет.
  • Да си имам вечерен час. 🙂 Установих, че компютърното време тече по различен начин и без да усетя е станало един посред нощ.
  • Когато ходя на гости, да не си вадя телефона, освен ако някой не ми звънне.
  • Пожелавам си успех, ще споделя резултата!

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.