“Отивам в природата, за да бъда успокоен и излекуван, и сетивата ми да се възстановят.”
Джон Бъроу
Природата ни лекува
Колкото повече се доверяваме на природата, колкото повече време прекарваме в нейната компания, толкова по-добре. Преди време, в една хладна мързелива неделя, бях много изморена. От умората – раздразнителна и подтисната. В това състояние на ума, тялото ми беше отпуснато, без всякаква енергия.
Влади предложи да идем до Витоша с колата и ние мързел-туристи. 🙂 Положих сили на волята, за да се накарам да се размърдам. Вече беше почти обяд – тръгнахме. Планът беше за кратка, лека разходка, само за няколко часа, не дълъг преход.
Само за няколко часа
За съвсем краткото време, сред дърветата на Витоша, все едно някой ми вля живителни сили и спокойствие. Тогава пак писах нещо за силата на тази велика лечителка природата. Много пъти след това съм наблюдавала нейното въздействие. Как ни пречиства и зарежда морето. Гората ни успокоява, полето носи лекота, върховете променят нашата гледна точка.
Всеки път когато се докосна до природата усещам прилив на сила, равновесие и жизненост. Сякаш се събуждам от много дълъг изморителен сън. Чудя се защо хората не се възползваме по-често от това лечение.
Естествените цикли
В природата има цикличност, има ритми: ден-нощ, топло-студено, време за активност-време за почивка. Много са простички нейните предписания. Ако ги спазваме по-често и тялото, и умът, и сърцето ще се отблагородят.
Но съвременните хора се съпротивляваме. Излезли сме напълно от нейните ритми. Забравили сме нейната компания. Затворили сме се в кутийки от оправдания: “Нямам време”; “Нямам с кого да изляза”; “Нямам избор”.
Избор винаги има – решимост само трябва :-)!
