Втори опит да споделя по-разбираемо мисли за неразбирането
Забавно се стана с писането на една статийка. Тя се отнасяше за неразбирането. Парадоксът беше, че я написах толкова неясно, че всеки разбра различно нещо в нея. 🙂
Получих най-разнообразни интерпретации и нито една не съвпадна с моята изначална идея. Резултатът беше – неразбрано за неразбирането. Посмях се и редактирах. Исках да е приказка, но в сюжета ѝ разводних основната идея и така стана цялата неяснота.
Какво ме провокира да пиша тази статия за неразбирането
Вчера четох неща, които много се напрягах да разбера, но умът ми просто се затваряше при цялото “каканижене” на думи. Под прочетеното имаше няколко задълбочени коментари, които също ми останаха неясни. Все едно четях текстове на чужд език. Знаех, че значат нещо, но понятие нямах какво.
Първоначално, вътрешно се възмутих: “Какви са сега тези сложни подредби на думи и неясни идеи? Не може ли по-простичко да се кажат нещата?” Очевидно обаче, това което аз не можех да разбера, не беше съвсем неразбираемо. Други го бяха прочели и даже коментираха под него. Замислих се колко често, хората не разбират някои неща и затова критикуват или губят интерес към тях.
Неразбирането може да е в резултат на много фактори:
- неясно изразяване;
- липса на нужните инструменти да се разбере;
- недостатъчна зрялост за смисъла. Нали знаете, все едно на първокласник да преподавате математика за десети клас;
- генерално разминаване на интересите на твореца и публиката.
Същия ден четох и една статия на автор (писател и някогашен журналист), която беше така ясно и просто написана, че ме възхити. Умът ми, без никакво запъване, следваше смисъла.
Направих си изводи:
Хората сме различни и това е добре. Банално клише, което забравяме. Защото забравяме, си вярваме, че само ние сме прави.
Някои обичат и разбират нещата, които са поднесени в повече тюл и дантела, като роклите на принцесите-булки. Колкото повече мъниста, панделки, пластове на полата, толкова по-разкошно и по-добре.
Други харесват и по-лесно откликват на простота. Аз съм от вторите като устременост и намерение, но все още от първите като изпълнение. 🙂
Едно гърненце стига или по-добре две?
Една прекрасна учителка преди време ни учеше: Less is more, Keep it simple! (По-малко е повече, Поддържай го семпло!)
Мечо Пух пък казва: “Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.”
Смятам, че и двете твърдения са верни, и двете не са общовалидни. Затова светът е разнообразен.
За критика няма място. Ако не разбираш нещо, продължи към друго, което ти резонира, което ти е понятно.
За някои – едно гърненце с мед, за друг – повече. На всеки според нуждите и разбирането.
