Размисли от деня

Колко ми е омръзнал градът, ще се местя да живея на село, на спокойствие

Градът – различни гледни точки

Ще започна темата отдалече.
Днес, в разговор с една умна дама, споделих, че съм изморена от средата на големия град:

“Тук, в града въздухът е мръсен. Шумно е. Всички бързат изнервени, навъсени след свои си задачи.” – редях негодуващо аз.

За същия град, който описвах като сив и неприветлив, моята позната, обаче, ми представи друга гледна точка.

Без да отрича очевидната външност, тя започна да разказва за културната пъстрота на столицата: ”Има прекрасни концерти, пиеси,  представления…”

Мисли по темата се пораждаха в мен, миг след миг, докато я слушах. Ето някои от тях:

“Има живо изкуство”

Живото изкуство докосва дълбоко, както го прави едно потапяне в природата. Такива потапяния са лечебни.

В един текст преди време четох за първоначалната цел, с която изкуството е възникнало – да пренася и свързва.

Пренася през поколенията идеи с духовна стойност. Те по-лесно преминават през времето, облечени в дрехите на метафори, символи, притчи, приказки, песни и т.н.

Изкуството в чистата си форма има силата и да свърже душата с по-фините изяви на вътрешната и външната Вселена.

Възторгът на душата, когато срещне чисто изкуство е възторгът на детето, което среща обичаната си майка. Духът ликува! В изкуството – създадено с хармония, вдъхновение и чисто намерение, човек разпознава по-висшите прояви на света. То ни дава чувство за: смисъл; красота; радост; покой

Свързва ни с това, което някои хората наричат божествено, истински аз, съществуване и т.н.

“Нямам време за изкуство”

Докато тя говореше, кимах с глава. В главата ми течеше монолог: “Да вярно е градът предлага тази пъстра културна програма, но аз нямам време.”

Нямам време е оправдание и липса на осъзнаване за ползите от нещо, на което може да посветим няколко мига,  минути, часа…

Как ще подреди своето време, си е личен избор на човек.

Взех решение да приоритизирам дейностите и усилията си във времето.

“Няма мир в Хималаите, нито шум в града”

Всичко, което преживяваме като покой или неспокойствие, носим в себе си.

Където и да отидем пренасяме шума и мира с нас. Ако ни е сиво в града, ако нямаме очи и мъдрост да оценим красивото в него, и на село ще виждаме липса на хармония.

След този разговор за различните лица на града, реших да отложа преместването си на село. Човек все се стреми да променя външните обстоятелства. Ще си дам шанс, да видя под друг ъгъл това, което ме заобикаля!

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.