Приказката написах на една приятелка, която е от породата на кокошките и коса, но я посвещавам на всички, които са ми помагали в живота да открия, че “близкият” свят е по-голям…оценявам и благодаря за всички жестове, защото всяко нещо има значение!
Според една статия с интересни факти за мишките, те са нощни животни и предпочитат да спят през деня. Затова домашните любимци мишки или неканените мишките в домовете, се чуват да играят и тършуват през нощта.
Мишлетата, обитаващи дивата природа по нрав са срамежливи и се страхуват от хората и другите животни. Със своите събратя мишки обаче са много общителни.
Една обикновена полска мишка, като всички други мишки
Имало едно време една полска мишка. Тя много обичала да тича из полета с различни посеви, особено през есента, когато падали семенца от растенията.
Веднъж мишката настинала и много я заболели ушите и затова вечерта не посмяла да излезе от своето убежище. Стояла си в ъгълче на хамбара под топлото сено. Била гладна, но нямало как да тръгне навън. Валял хладен есенен дъжд. Тя зацъркала жално и тихо. Мислела си, че поне още няколко дни ще стои гладна.
“Баф, баф, баф”, дворът бил информиран
Наблизо, в своята дървена колибка живеело старото дебело куче. То чуло тъничкото ѝ гласче. На следващата сутрин, с дрезгаво “баф, баф, баф”, кучето съобщило на кокошките от двора за трудностите на мишката. Те закудкудякали загрижено: “Как да помогнат на болната мишчица?” Чудели се: “Къде ли са нейните роднини, другите мишлета?”
Останалите мишлета замръкнали в един отдалечен край на гората, след най-последните полета. Като завалял дъжд, те били приютени от горски мишки, докато премине бурята. Затова полската им сестрица сега боледувала самичка.
Близо до реката край двора на един храст гнездял малък черен кос. Като чул оживената дискусия на кокошките, се заслушал. Разбрал за малката гризанка и я съжалил. Хвръкнал от храста да потърси храна за мишката.
Помощ идва от всякъде
Свечерило се. Косът долетял до прозореца на хамбара. Забелязал, че в единия ъгъл на помещение били се скупчили три кокошки. Зачудил се какво ли правят. Известно време наблюдавал тихо от прозореца. Разбрал, че трите едри квачки оставяли житни зрънца от своята дажба пред хралупата на мишчицата.
Литнал косът и кацнал при кокошките. Оставил до житните зрънца няколко дребни плодчета, които сам бил събрал.
Чула мишката суетенето наблизо и притихнала. Зачакала шумовете да заглъхнат. Показала се предпазливо от сеното, едва когато звуците замлъкнали и се възстановила обичайната тишина на нощта.
Видяла храната, погледнала другите животни и благодарно им изцъркала с тънкия си гласец. Изяла всичко донесено.
Още два дни кокошките и косът се грижили за болната мишка.
Как една полска мишка разхожда пиленца
Мишката оздравяла. Отминали есента и зимата. Дошла пролетта. Хората озадачено наблюдавали как една кафява полска мишка се разхожда из двора, като спира от време на време и изчаква. Зад нея в колона се клатушели малки жълти пиленца.
В някои от дните Мишката с радост помагала на кокошките в отглеждането на тяхното потомство, а в други, се провирала под шумата на листата и изваждала червеи, за малките птичета на коса.
Останалите мишки се чудели на нейното поведение, смятали я за малко особена, но тя изобщо не се впечатлявала.
“Близкият” свят станал по-голям!
Била благодарна, за болните уши, за дъжда, за добрия пазач на двора – кучето, за грижовните квачки и състрадателния кос. С радост продължавала да разхожда жълтите пилета из двора и да донася червейчета до храста на косето гнездо.
За нея “близкият” свят, този, в който имало близки и добронамерени същества, станал по-голям.
Ако ви хареса тази приказка, може да намерите още тук: https://mypalette.info/category/приказки/
