“Ако винаги правиш това, което винаги си правил,
ще получаваш това, което винаги си получавал.”
Хенри Форд
Имало едно време един слон. Той бил доста дребен за представител на вида слонове. Живеел в стадо, заедно с още четири слоници: майка си и три сестри, сам единствен син в семейството. Имал добро сърце, но сприхав характер. Много често се разгневявал. Сестрите му не обичали да играят с него, по тази причина, а нямал и много приятели. Всъщност нямал никакви.
Винаги вървял най-отзад, в своето семейство и често издавал пронизителен рев, който плашел останали обитатели на тропическата гора, в която живеел.
Когато слонът поискал промяна
Веднъж, докато стадото почивало и преживяло плодове, слонът загледал няколко красиви птичета, които пеели безгрижно.
Всички им се усмихвали, заради ведрото настроение и лекотата, която носели с песента си на света. Мелодията – пъстра и нежна като малките пернати.
Слънцето с радост ги погалвало по крилете. Листата на клончетата, по които птичетата кацали, зазвънявали весело с песента им.
Останалите животни, възкликвали възторжено, като ги чуели и искали да се сприятелят с тях.
Искам и аз да си намеря приятели
И докато ги наблюдавал умълчан, слонът стигнал до решение: “Искам нещата да се променят за мен, искам и аз да имам приятели”.
Тази мисъл продължавала да назрява в следващите няколко дни, но слонът не знаел как да постигне промяната.
Един влажен топъл следобед, слонът попаднал на дървесна жаба.
В друга ситуация, той щял да се разгневи, да я нарече креслива, досадна, глупава и да я прогони с принизителен рев, но нещо го възпряло.
Възпряло го желанието му за промяна.
“Ти като си толкова общителна, непрекъснато говориш ли говориш, с всички и навсякъде, познаваш ли някоя много умно животно?”
Отговорът на жабата не бил кратък. На слона хоботът се напрегнал, очите му се присвили застрашително, но желанието му да получи информация надделяло и успял да запази самообладание.
Повечето неща, които жабата казала, не били нито важни, нито особено интересни, същественото било, че тя познавала такова животно – една възрастна мангуста.
Либерийската мангуста
Либерийската мангуста не била лесна за откриване. Дни наред слонът разпитвал за нея и животните, и дърветата, и лианите, и капките. Но докато той я търсел, тя вече го следвала и наблюдавала. Когато решила, че си е заслужил да му отдели внимание мангустата му се показала.
Била стара мангуста, с дълъг житейски опит. Различните преживелици я направили мъдра и търпелива. В тишина тя изслушала слона, разбрала неговите затруднения, решила да му помогне.
Мангустата била едновременно взискателна и търпелива като учител. Като наблюдавала усилията на слона, леко се усмихвала, така че никой да не я забележи. Усмивката ѝ била одобрителна.
Нейният ученик, с всеки следващ ден, променял навиците си.
Всички започнали да забелязват промяна
Когато усетел, че гневът в него се надига, вместо да издава пронизителен звук или да се кара със сестрите и майка си, слонът заставал най-отпред на стадото и започвал да разчиства пътя за тяхното преминаване.
Друг път се отделял за малко от всички. Намирал прохладната вода на някой извор и се напръскавал целия, докато страстите се охладят.
Мангустата го посъветвала също да се заслуша в звука на пчелите. Казала му, че той е магически и може да успокои дори полудяла маймуна. Много тихичко, за да не прави впечатление, той повтарял това особено бръмчене, докато не го овладял.
Никой не знаел, че той се учи при магнустата, но всички забелязвали промяна е неговото поведение. В отговор и те започвали да променят отношението си към него.
Когато сприхавият нрав не се проявявал толкова често, те забелязали доброто му сърце. Стадото, другите животинки в саваната, започнали да го търсят за компания. Харесвало им да си разговарят с него. Осмелявали се да го търсят за помощ.
Един ден млад бабуин, се покатерил на гърба му и го потупал дружелюбно: “Ти си ми истински приятел!”
Слонът размърдал щастливо хобота и се усмихнал с очи на тази промяна.
Всичко било различно за него!
