Януарско утро – неделно спокойствие

Януарско утро

Неделя, януарско утро. Чакам маршрутка. На изток небето е охра. Цвета създава топло чувство на замръзналия въздух.

Пеят птичета. Чуват се ясно, защото кварталът е притихнал, още сгушен в леденото утро. От тези песни ми става пролетно и се усмихвам.

Изкушавам се и затварям очи, за кратко. Никой няма да забележи моето гмурване, в пространството на звуците. Слушам птичетата. Мислено им благодаря, че споделят с нас нежността на своята песен. Споделят безвъзмездно, безрезервно.

Рядко преминават автомобили, не са шумни. Минават бавно по замръзналия път със звук – хрупкав, хрускащ…, не намирам подходящата дума. Заслушайте се в някое зимно утро, когато е тихо и ще разпознаете този особен приглушен звук на заледения път. Шумкащ, ненатрапчив, глъхнещ, няма да успея да опиша звука, но е приятен. Хармонира с птичите песни, поражда се приятен акорд.

В композицията се вплита и трети – някой тича, бърза в утрото, но стъпва леко и ритмично.

Звуците се повтарят: птиците, автомобилите по пътя, стъпките… Леките стъпки заглъхват. За секунди съм потопена в тихата мелодия на зимното януарско утро. Мелодия пълна със спокойствие, простота и завършеност.

Подобни статии

“В търсене на тихата радост”

“Слънчев февруари – почти поетично”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.