думи
Размисли от деня

Лирично посвещение на думите, които ценя, харесвам и наричам любими

Думи като възли трудни за разплитане

Има думи, които поотделно са красиви, но когато се струпат в объркано множество приличат на възли. Възли – трудни за разплитане. Четеш “думите-възли” по три, по четири пъти, но се губиш в техния смисъл.

Има словесни композиции, които са изящни, елегантни, но не казват нищо. Други, пък са премерени, простички, чисти. Те говорят ясно и казват много.

Да рисуват реалистични пейзажи, не абстракции

Обичам думи, които са сърдечни, родени от сърцето. Думи изразени директно, които са нямали са време да се дегизират до неузнаваемост в компанията на някоя самовблюбена “муза”. Таква “муза” ги прави сложни, претруфени, излишно наконтени.

Любими са ми думите, които рисуват реалистични пейзажи, тези които създават неясни абстракции ме изморяват и ги подминавам.

Възхищавам се на думи, които имат силата да разсмиват, да вдъхновяват, да мотивират и променят.

Искам думите ми да са ясни

Искам моите думи да бъдат ясни. Да не правят възли, да не рисуват зелена точка на жълт фон и хората да се почесват по брадите многозначително, без изобщо да разбират точката. :-).

Да са достъпни и в разбираема последователност.

Затова е нужно време и критичен добронамерен редактор. Тези редактори са истински съкровища. Редактори са: самонаблюдението; коментарите на хора, които са прочели и разбрали думите ти; близките приятели, които ти посочват какво да подобриш, но в същото време демонстрират, че вярват в твоите усилия.

Вярвам, че начинът, по който изричаме думите променя, отношението ни към живота, света, хората.

Пак на тема думи съчинявах и в статията: “Опитомаване на думите с търпение”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.