Колоритът на пътуването в маршрутка

Маршрутка – шарен свят на четири колела

Когато пътувам в маршрутка и не чета, събирам впечатления като наблюдавам поведението на пътниците и шофьорите. Маршрутката е едно много пъстро място с всякакви типове хора и различни ситуации. Някои ситуации възмущават, други разсмиват, трети умиляват.

В това малко пространство на четири колела, пътува шарено разнообразие от настроения, мисли и обусловени реакции. Всичко, което може да видиш в маршрутката, го има навсякъде, но тук е толкова близко до теб. Сякаш са насочили прожектор, към хората и ситуациите и те стават по-ярки.

Лицата в маршрутка – усмивки и свъсени вежди

Веселите хора в маршрутка изглеждат по-весели и ведри, може би защото ги виждаш в контраст с намръщените.

Понякога ми се иска, ей така да се усмихна и аз на тези слънчеви лица. Иска ми се да си разменим ведрост. Правя го, в дните, в които имам повече кураж. Когато се усмихнеш на непознат и той ти отвърне със същото, светът става цветен и светъл.

Случва ми да се усмихвам и на сериозните, търся тяхната скрита усмивка. Понякога я намирам, но много пъти удрям на камък или на “каменни физиономии”. 🙂 Преди време това ме натъжаваше. Вярвах, че намръщените хора ми се мръщят на мен. Чудех се кое ги провокира. Днес знам, вътрешната им облачност и неудовлетвореност ги провокира. Тези обстоятелства пораждат чувство на….загриженост у мен.

Съобразителните и непукистите

Съобразителните, възпитаните хора, споделят пространството на маршрутката много осъзнато. Стремят се да не пречат на никого.

Другата група, са всички, които щедро изпълват цялото пространство със себе си. Това са пътниците със слушалки, телефони, големи торби и свободно ширещи се лакти.

Пътниците със слушалките понякога щедро образоват музикално всички останали в маршрутката.

Осигуряват ни силен и ясен звук не само за себе си, но и за ближните. Разширяват на музикалните ни хоризонти в посоки, които често сами не бихме потърсили. 😄

Преглед на “печата”

Безплатен преглед на лични драми. В маршрутката е често явление, да се запознаеш с житейските трагедии на другите спътници. Чрез любезното съдействие на телефонните разговори на пътуващите, се информираш, за болести, за взети и невзети изпити, за проблеми в работата, романтични неудачи и още и още… Какво ти четене на вестници и гледане на телевизия. Маршрутката е жива новинарска емисия. Еднакво въздействие имат новините в различните медии и информационния поток, който тече в маршрутката.

Големите чанти

Големите чанти също са един интересен атрибут в маршрутката, особено когато притежателят им, на всяка цена, иска да те направи съпричастен в носенето или подпирането им. Откакто мъкна фотоапарата и аз съм с голяма раница и често мисля как да я натъкмя да не се пречка на всички. Случва се, въпреки това пак да отнеса по някой възмутен поглед.

Леката дрямка в маршрутка

Има и една група, която тихо подремва в маршрутката. Като ги видя и започвам да се чудя: какъв ли е стилът им на живот; защо са толкова изморени; къде ли са били, та изобщо не са се наспали; дали няма да си пропуснат спирката; може ли в някой момент да сведат удобно глава на рамото ти; ще е вежливо ли да ги събудиш, за да слезнеш и как да го направиш с “извинете” или леко, внимателно да ги потупаш по ръката. 😄

Магическо пространство от света на Хари Потър

Пространството на маршрутката е ограничено през деня, но това не важи в сутрешните и вечерните часове. В тези времеви отрязъци, превозното средство придобива магически сили. Като вълшебните палатки в “Хари Потър”, вътрешното пространство озадачаващо побира неимоверно повече хора, от колкото отвън изглежда, че е възможно.

Тайните агенти с кодови имена

Шофьорите на маршрутката са една неделима част от нейния колорит. Ако пътувате с такава, няма как да не сте забелязали своеобразните прякори, с които те се наричат един друг. Като едни истински тайни агенти, никога не разкриват истински имена. Използват само кодови – някои са толкова оригинални, че извикват усмивка на лицето ти.

На първо място разделям шофьорите на два вида: тези, които поздравяват, когато им кажеш: “Добър ден” и “Довиждане” и другите, които не те чуват и в двата случая.

Понеже при нас маршрутките си имат един повтараящ се контингент от превозвачи, лицата и привичките им стават познати.

Нечули невидели – шофьорите “сърдитко”

Има такива, които с години съм опитвала да провокирам с “Добър ден”, но без резултат.

Понякога в маршрутките се качват един особен род “птици”, които със своята причудливост, успяват на пробият това нямо мълчание. Как? С най-искрено наивни въпроси, къде да слязат и увереност, че заслужават да им се обърне внимание; с гръмки коментари за нещата от околната среда: задръстването, лошо спрелите коли, вратата на превозното средство, която не се затваря от първия път и т.н.

На тези хора им се възхищавам. Тяхната непринуденост в общуването премахва всякакви бариери. 🙂

Усмихнати и любезни шофьори на маршрутка

Другите шофьори са винаги усмихнати и любезни. На слизане като им кажеш “Благодаря” или “Приятен ден”, най-сърдечно им пожелаваш денят им да е прекрасен.

Място за себе наблюдение – “кой съм аз” в маршрутката

Маршрутката освен място за впечатления, може да е място и за себенаблюдение. Как реагирам? Как ми влияят различните хора и провокиращи ситуации?

Но колкото и да е шарено пътуването в една маршрутка, когато имам възможност, предпочитам да вървя пеша. 🙂 🙂 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.