Вярвания за пътуването, които във времето се опровергаха
Всеки обича да пътува
Преди вярвах, че всеки обича да пътува. Оказва се, че това не е така. Познавам няколко човека, които не обичат да пътуват и да ходят на нови места.
Би ми харесало работата ми са е свързана с пътувания
Мислех си също, че би ми харесвало да работя нещо, което е свързано с непрекъснато пътуване. Имах възможност да разбера от личен опит, че пътуването по работа уморява, пък и не оставя достатъчно време за опознавателно шляене из мястото.
Да пътуваш сам е страшно
Представях си, че е страшно да пътуваш сам. Оказа се, че не е. Даже е интересно, защото непознатите стават познати помощници по пътя и откриваш една различна връзка между хората.
Тревожех се, че ако не знам езика, няма как да се справя. Хората, обаче говорят един общ човешки език, който е разбираем дори и речта да не е. Чувството да комуникираш, по този начин, с жестове, мимики, емоции е несравнимо. Докосваш се до част от духа на човека. До един аспект на личността, който обикновено думите ограничават.
Пътуванията за мен
Непрекъснатото пътуване за мен е уморително. Не съм номад по душа. Обичам да пътувам от време на време. След пътуванията ми харесва да се прибирам у дома.
“Защо заминаваш? За да се върнеш. За да може да видиш мястото, от което си дошъл с нови очи и допълнително цвят. Хората там също те виждат различно. Да се върнеш, откъдето си започнал не е същото като никога да не си тръгвал.”
Тери Пратчет, “Шапка пълна с небе”
Важно е с кого пътуваш. Обичам да пътувам в малка компания с много близки хора. Най-много обичам да пътувам с Влади или сама.
“Открих, че няма по-сигурен начин да разбереш дали харесваш или мразиш някои хора, от това да пътуваш с тях.”
Марка Твен “Том Сойер в чужбина“
Пътуването е една прекрасна форма на себеопознаване, обогатяване и излизане извън границите на собствените стереотипи, предразсъдъци и навици.
При пътуванията сама, съм усещала сякаш вселената ме държи за ръка през цялото време. Изпращала е хора, табели, обстоятелства, които са ме подкрепяли, за да стигна до определената дестинация.
Легендите и географията на мястото
Харесвам организираните екскурзии, когато екскурзоводът е добър. Вероятно част от “легендите”, които се разказват по пътя са измислени с цел разнообразяване на “туристите”, но пак ми е интересно.
На едно от пътуванията, докато ни разказваха факти за мястото си мислех: колко по-пълноценно би било за децата, така да учат история и география, пътувайки. Впечатленията са по-ярки и по-трайни.
При подобна организирана екскурзия минавахме край планината Олимп в Гърция. Гидът ни разказваше за боговете и богините, които обитавали това място. Олимп оживя пред очите ни по-цветна, по-загадъчна и по-привлекателна. Планината – с леко обгърналата я мъгла и украсена с разказаните легенди, изглеждаше необикновена.
Потапяне в бита на местата
Интересни са ми и пътешествията, в които се потапяш в бита на мястото. Едно подобно направихме с Влади през 2009/2010 до Индия.
Най-далечното място, на което съм била е Австралия. Толкова дълго пътувах, докато стигна, уморих се. Не си представях колко е далеч.
Списък с дестинации
Миналата година си направих едно файлче, списък. В него вписвам места, които планирам да посетя, близки и далечни дестинации, по света и у нас. 🙂 За места у нас, освен че си водя бележки по разказите на мои познати, разглеждам и този сайт, https://opoznai.bg.
Преди най-много съм пътувала заради йогата. По семинари, курсове, събития. Последните години фокусът се смени. Сега искам да пътувам и заради самите места.
Какво означава да си Турист
Един от най-симпатичните туристи, за които се сещам е Twoflower (на български Двуцветко) от света на Диска.
Ето негово описание:
“Двуцветко беше турист, първия по рода си еволюирал върху Диска и в основата на самото му съществуване се коренеше непоклатимата увереност, че нищо лошо не може да му се случи в действителност, тъй като не участва в него; той вярваше също така, че всеки е в състояние да разбере всичко, което му казва, ако само му говори високо и бавно, че на хората общо взето можеш да се довериш и че всичко може да се оправи между добронамерени хора, стига само да действат разумно.”
– “Фантастична Светлина” Тери Пратчет
Twoflower was a tourist, the first of the species to evolve on the Disc, and fundamental to his very existence was the rock-hard belief that nothing bad could really happen to him because he was not involved; he also believed that anyone could understand anything he said provided he spoke loudly and slowly, that people were basically trustworthy, and that anything could be sorted out among men of goodwill if they just acted sensibly.
— THE LIGHT FANTASTIC BY TERRY PRATCHETT
