Преди два дни започнах да подготвям този блог. Блогът “Палитра на ежедневното”. В процеса на подготовката забелязах няколко неща.
Блогът колкото личен толкова и обществен
Аз пиша в блога, но в началото ми помогнаха, помагат и днес по различни начини много хора.
- Влади ми купи домейна и инсталира wordpress-а.
- Приятелки ми помогнаха в brainstorming-а при избора на името.
- Близките ми постоянно гледат картинки и коригират, като видят разбърканите или липсващите букви в думите.
- Хора, които не познавам, са написали обучителни статии за основни неща по администрирането и организирането на един блог – и са ги споделили свободно, и те помагат.
Така, че макар и “личен” (съдържанието на текстовете е мое), блогът е “обществен”, защото много хора ми помагат с оформянето. 🙂
Развиват се нови качества
По природа съм прибързана, нетърпелива, но при създаването на това пространство поне малко забавям скоростта. Редактирам, променям многократно заглавията, текстовете, начинът, по който изглеждат нещата. Ако продължа така да работя, може да развия ново качество – търпението. 😉
Мисля за хората
В началото, когато взех решение да пиша изхождах изцяло от позицията, че просто искам да разказвам. Но в процеса на писане си дадох сметка, че е важно да бъде и процес на споделяне. От това, което разказвам, се надявам хората да си взимат по нещо – вдъхновение или емоция, или идея.
Започнах да се питам разбираемо ли е, има ли смисъл и т.н.
За мен блогът се оказва едно интересно място на учене. Място на осъзнаване и мислене за цената на думите, посланията и разказите.
Благодаря, че четете
Благодаря на всички, които четете тези и редовете на другите статии. Вярвам, че с практиката те ще стават по-прецизни, по-увлекателни и заслужаващи отделеното от вас време. 🙂