Когато нещо ти е интересно, то доминира. Даже се промъква там, където не е търсено. За снимането говоря, все ме отвлича от други неща. Започнах да тренирам – тренировка за комар Започнах да правя тренировки за заякване на ръцете, че малко хилавички са, пък идва лято. 🙂 Тренировки съм направила три досега. Обаче направо е пародия моята борба с дъмбелите, шангите и неуспешните опити да правя лицеви, дори със сгънати колене. Чувството за хумор ме спасява да не се предам 🙂 и ми дава смелост да споделя тази комична илюстрация на моите опити за домашен фитнес. При едно от упражненията съм легнала на постелката за кратка почивка (почивката е…

“Въпросът не е към какво гледаш, а какво виждаш.” Хенри Дейвид Торо   Какво виждаме В йога, а вероятно и на много други места се казва, че това, което виждаме, не е всичко, което може да се види. Способността да виждаме не е качество само на очите, като орган на зрението. Виждането е съчетание от умствени нагласи, чувствителност, концентрация, позиция на наблюдаване т.н. Така се получава, че с каквото и да се захвана, където и да бъда, разни йогийски концепции се прокрадват и вплитат в отношението и разбирането ми за това какво се случва. Със снимането този модел се повтаря. То се превръща за мен, в една практика, която онагледява…

Натрупани впечатления Вече преминаха няколко занимания от курса по фотография за начинаещи и започвам да трупам впечатления. Оказва се, че снимането не е само да си направиш настройки на фотоапарата. Да снимаш е – да видиш и после да си подредиш, разположиш видяното по определен начин, така че да го предадеш осезаемо, живо. Целият този процес на научаване на мен ми напомня за ученето, като деца, да пишем. Гледаш буква “В”, виждаш я, написваш я, но хоп тя застава обърната в другата посока. Искаш да напишеш ръкописно “А”, пред очите ти е, а като го разположиш на листа – стои там или разкрачено, или свито сякаш няма място покрай него.…