Следваща спирка беше Димитровград. Градът с много паркове. “Димитровград е един от най-озеленените градове на България. В зелената система се включват всички паркове, градини, булеварди и улични насаждения в регулацията на града, както и зелени пояси извън града. Зелените насаждения са фактор със специфични функции, които подобряват микроклимата в градската среда, изпълняват прахо- и димозащитни функции, омекчават градския шум, действат благотворно върху тонуса на човешкия организъм. Те са място за отдих, естетическо възпитание и култура.” https://www.dimitrovgrad.bg/bg/zelena-sistema Димитровград е проектиран как ще изглежда още в началото на неговото построяване. Този предварителен замисъл е много впечатляващ. Всички жилищни сгради са подредени, така че по между им да има достатъчно пространство и зелени…

През последния, ден четврърти на нашето пътуване планът с дестинации беше следния: Язовир Ивайловград – брега на язовира при село Малкък воден – Природният резерват Кован кая – Тракийското светилище Глухите камъни – Димитровград – Хасково От Ивайловград поехме посока Хасково. Язовир Ивайловград С нетърпение очаквах да видя язовир Ивайловград, защото бях прочела на няколко места, че е много красив. “Язовирът е построен през 1964 г. По предварителен план язовира е трябвало да бъде със стена висока 105 м и тогава щеше да е най-големият на Балканския полуостров, в този случай обаче щеше да залее мините до Маджарово, които в момента не функционират. Днес стената на язовира е висока 71 м, а…