Душата – забравяме я в гонитба на миражи, външни опаковки, фалшив блясък и пълнеж

Душата – забравяме я в гонитба на миражи, външни опаковки, фалшив блясък и пълнеж

Душата – забравяме я в гонитба на миражи, външни опаковки, фалшив пълнеж.

Колко силно сме впримчени в света на “свободния пазар” на илюзии.

Всичко търсим навън

Търсим щастието, знанието, мира, смисъла навън. Искаме да променяме външния свят. Вътрешният, оставяме да се развива по между другото. Търсим външните жестове, външните форми,…Но умни човеци във времето, са ни провокирали с твърдения, че има и вътрешни изрази. Нали се сещате неща от сорта “най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите” Екзюпери

В нашето търсене навън намираме форми с празно съдържание. Търсим стойност на грешното място.

Сякаш дълго вървим в пустинята на външните сетива. Жадни и уморени лесно ставаме жертва на миражи.

Илюзиите на пустинята

Миражи са: опаковките, “дрехите, по които ни посрещат”, формите които продават.

В съвременния свят всичко се опакова в лъскави хартии, кутии и думи.

Дори и идеи безценни като стойност не могат да достигнат до нас, ако не са поставени в подходящ костюм, прическа, грим.

Жаждата за “мир по земята”

Много техники, стратегии за преодоляване на външни конфликти, за работа в екип и т.н. са провокирани от жаждата за мирно общуване. Но и те според мен са миражи, временни решения, които не водят далеч.

В една книга прочетох мисъл, която силно ме впечатли и харесах: “За да се постигне външен мир, всеки трябва да работи за преодоляване на вътрешното напрежение и конфликти.”

Да повярваме в себе си, без да познаваме себе си

За да придобие увереност, човек търси дрехи, дипломи, сертификати, вещи, одобрението на другите. А ако само успее да се свърже истински със себе си, нищо друго няма да му е нужно.

Ние се гледаме себе си през ума, през очите на другите, през изискванията на обществото, през тялото, което остарява. Не сме виждали себе си наистина.

Как да стигнем до себе си? – ей такива неща е добре да се изучават от ранна възраст.

Уморени сме, защото не пием от извора на душата

Търсим и следваме външното, защото не познаваме вътрешното.

Някога хората са вярвали, че Земята е плоска, днес вече не.

Днес хората вярват, че това което ни дават сетивата е всичко, че опаковката е всичко, че съществува само света навън. Но това всичко не е достатъчно.

Колкото и да пиеш солена вода и цялото море да изпиеш, ще останеш жаден. Външното, лъскавото е солена вода. Поглъщаме огромни колечества от нея, а оставаме жадни.

Водата на душата (на всяко нещо) е сладка, нея трябва да търсим.

Вътрешното е оазисът, където наистина ще утолим жаждата си!

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.