С палатка в планината, първи стъпки! Преход из Национален парк “Централен балкан”. Предварителна подготовка за прехода

С палатка в планината, първи стъпки! Преход из Национален парк “Централен балкан”. Предварителна подготовка за прехода

Национален парк “Централен балкан”, красив. Много е красив.

Национален парк „Централен Балкан” е един от трите национални парка на България. Създаден през 1991 г., днес той е третата по големина защитена територия у нас – 720 кв. км. Разположен е в най-високата част на Централна Стара планина, като включва три части на планинската верига – Златишко-Тетевенска, Троянска планина  и Калоферска планина.

visitcentralbalkan.net

От известно време се канехме да посетим тази част на Стара планина. Искахме да комбиниране ходенето с нощуване на палатка.

Предварителна подготовка и смяна на плана

Предварителната подготовка се изразяваше в няколко основни неща:

  • избор на маршрут;
  • обмисляне на превоз;
  • проверка къде е позволено да се спи на палатка;
  • оптимизиране на багажа за 1-2 нощувки;
  • следене на прогнозата за климатичните условия;
  • набавяне на някои важни липси в екипировката.

Избор на маршрут

Първоначалният план за маршрут беше различен. 

Мислехме да стигнем с влак до град Клисура. Оттам по жълтата маркировка (да представяте ли си маркировката започва от самия град) да стигнем хижа Ехо. Да посетим хижа Козя Стена, после хижа Дерменка и да слезнем до някое друго Подбалканско населено място и оттам пак с влакче към София.

Машрута, с който останахме беше:

Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо –  хижа Хайдушка песен – Беклемето

В първия ден изкачихме връх Юмрука (1819м), близо е до хижа Ехо. Втория ден се покатерихме на връх Кучето (1670м) и до него връх Баба (1707м). Двата върха са близо до хижа Козя стена.

Има много върхове Баба из родния край, този ни е втори за годината. За първия, Етрополска баба, вижте статия тук.

Обмислен превоз

Неудобството в превоза смени по-раншния ни план да стигнем до Клисура и оттам нагоре. Към момента на нашата екскурзия имаше ремонтни дейности на Подблаканската жп линия в района, в който ние се гласяхме да стигнем. Трябваше допълнително да се прекачваме на подсигурен от БДЖ рейс и т.н. 

Пренценихме плюсовете и минусите и решихме все пак да пътуваме с колата. Удобно място да се остави автомобилът за една две нощувки е Беклемето. Така се роди новия план.

Проверка къде е позволено да се спи на палатка

Големи проверки паднаха да разберем къде е позволено да се спи на палатка. 

От проверката установихме, че ясни правила, които се спазват от всички няма.

От Централния офис на парк “Централен Балакан” ни посочиха документ – 3.1.9. Биваци в НП Централен Балкан от Приложения към План за управление на НП “Централен Балкан” 2016 – 2025 г.

В него се казва, че бивакуване е позволено: 

В района на хижите и заслоните (на места определени от стопанисващите хижата/ заслона и съгласувани с Д НПЦБ), 

ПУ Тетевен – Нефтохимa, 

ПУ Троян – м. Киселицата, 

ПУ Стоките – Пожар дере, 

ПУ Калофер – Бяла река (поляна отдел 410-1 и поляна отдел 410-3 в);

https://visitcentralbalkan.net/законодателство/планове-за-управление

Въпреки бележките в закона, установихме, че всички хижи имаха свой отговор, защо е забранено да се нощува покрай хижите. Само от хижа Дерменка веднага потвърдиха, че може да бивакуваме.

Общо взето попаднахме в ситуация, в която всеки ни разказваше своя истина. Всяка истина беше противоречива с другите.

След няколко проведени разговора, се оказа, че ще може да нощуваме до хижа Хайдуша песен през първия ден.

Оптимизиране на багажа за 1-2 нощувки

Голямото предизивикателство на това наше начинание, нощувка на палатка в планината, беше че всичко си носиш на гръб. Това всичко включваше:

  • системата за спане (палатка, спален чувал, постелка). Е палатка Влади я носи;
  • найлон-покривало за над палатката, ако вали порой, защото нашата палатка беше еднослойна “Кауфланд” и нямаше шанс да остане суха при силен и продължителен дъжд. Найлонът беше при мен;
  • храна за два-три дни;
  • подходящи дрехи за три сезона, в планината времето може да изненада;
  • средства за лична хигиена;
  • достатъчно вода, защото чешми няма по пътя между хижите;
  • електронни устройства (телефон, челник, фотоапарат);

С голяма дисциплина да не се слагам нищо излишно в раницата, когато шишетата с вода (2 бр по 750мл) бяха пълни тя тежеше почти 12 кг. Фотоапаратът не съм мерила в тежеста на багажа :-).

Когато шишетата нямаляваха и храната също беше редуцирана след почивките за хапка-пийка, раницата ми тежеше около 10 кг.

Четох всякакви варианти колко да тежи багаж за 3-4 дни преход. Някъде срещнах да е между 8-12кг, на друго място да е 1/6 от тежестта на носещия, да не надвишава  20% от килограмите на носещия т.н.

Важното е че аз успявах да си нося раницата и да е наслаждавам на заобикалящите ме красоти.

Следене на прогнозата за климатичните условия

Цяла седмица по няколко пъти на ден следях прогнозата за времето за Централен балкан. Поглеждах в тези две страници – meteoblue.com и freemeteo.bg.

Петък се очертаваше да е сух ден. За събота се менеше прогнозата, но във всички случаи предвещаваше порой и гръмотевична буря през нощта. В неделя – малко облачно, но сухо.

Тръгнахме с надежда, че може да настъпят промени в наша полза. Уви не стана съвсем така.

Петък денят беше чудесен. Повече слънчев, само на моменти малки бели облачета като чадър ни подаряваха лека сянка. През нощта срещу събота небето беше ясно.

В събота тръгнахме със слънчице. Към 14:30ч изглеждащите далеч сивкави облаци, изведнъж се събраха над нас и заваля, и загърмя.

Валя не най-силен дъжд, но продължителен и напоителен. Напои почвата, обувките ми, якето, панталона (не си сложих дъждобранния от бързане)…

Набавяне на някои важни липси в екипировката

За този преход си купихме челници, защото нямахме. Свършиха ни чудесна работа.

Все още нямаме добра палатка. Кауфландката е подходяща само при хубаво време. Ще ни трябва по-устойчива на дъжд алтернатива.

По-леки шалтета и чували също са предимство.

Външна батерия нямаме, а е важна, защото на телефоните ни са инсталирани gps картите, а те много ни помагат. Имахме и хартиена карта за райони, но другите са по-удобни.

Каквото и да си пожелаем за бъдещо усъвършенстване на екипировката, липсата на такова няма да е оправдание, за да не ходим още днес. 😉

Част втора на разказа

За гледките, красотите, продължителността на маршрута, трудността на пътеките, чая и кафето в хижите, летящите мравки, малиновите плантации и храненето разказът продължава в част втора.

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.