Към Черни връх
В България

Към Черни връх през слънчев юлски четвъртък – кръгов маршрут

Към Черни връх решихме да отидем. Напоследък все кръгови са ни маршрутите. Интересно е да минеш по един път на отиване, а по друг на връщане.

Маршрут към Черни връх от хижа Кумата

За вчерашния юлски четвъртък маршрутът ни беше:

Златните мостове – хижа Кумата – Черни връх – Платото – Златните мостове

Пътят е маркиран. Пътеките са ясни макар на места растителността доста да е избуяла, а на други да има паднали дървета.

Освен това е познат, не крие никакъв приключенски смисъл: “Ще се ориентираме ли лесно или не?”. 

Пък и честно казано пътеките трудно се крият (не че е невъзможно някоя да се престори, че я няма 😉 ), откакто гледаме тези GPS карти, които сложихме на телефоните:

  • приложението за телефони – Windy Maps и
  • картата map.bgmountains.org, която Влади инсталира някак през приложението OruxMaps).

Времетраене на прехода

Погледнах в сайта на Парк Витоша, там е посочено ориентировъчно време – от Златните мостове до хижа Кумата 50 мин, после оттам до Черни връх 2:00ч.

Много се изненадха като и при двата участъка нашето време съвпадна съвсем точно с посоченото. 

На Върха стояхме 35 мин.

Оттам слязохме по малко по-обиколен маршрут (към 3 часа и 15 минути) през Платото (много ми е любимо) и надолу към Златните мостове.

Фороторазказ за обиколната разходка до Черни връх

В 9 без 5 тръгнахме от паркинга на Златни мостове, където бяхме спрели колата.

После се забавихме на чешмата за разклона на двата пътя – този към хижа Кумата и другия към хижа Еделвайс. Чешмата едвам църцореше и пълненето на шишето трая цяла вечност.

Потеглихме нагоре покрай камената река за малко и после вдясно от нея. Пътека не се шегува, като ще е нагоре, нагоре е, да се разбира запъхтя ме още рано рано. 

Тези първи няколко стотин метра ми се видяха мъка, а Черни връх така далеч.

Хижа Кумата

хижа Кумата
Като по разписание стигнахме точно след 50 мин. до хижа Кумата. Чешмата тама беше много пълноводна.
Хижата си има котки. Рижата на снимката дойде при нас да се подмазва, но като ѝ предложих залче мекица (това си носех) подуши и подмина. Тези котки не ядат мекици. 🙂

Маркировката към Черни връх

Към Черни връх
Излязохме от гората и вече сме на открито.
Към Черни връх
Ей там ще стигнем
Към Черни връх
Имаше кратък участък с наредени каменни блокове като алея в парка. Защо ли са били поставени там?
Към Черни връх
Минахме покрай заслон Конярника
Към Черни връх
Продължихме нагоре. Пътеката, известно време си беше почти равна, после взе да се катери нагоре към билото.

Цветя, гледки, красоти

Вървиш и се дивиш колко красота, колко красота…ама на живо да се види, на снимки не е същото.

Лицето на табелата

Следвахме синята маркирова, по някое време тя ни изведе на общата дето водят и колчетата. Но кога и защо колчетата са се завъртяли с гръб към пътеката незнам. С гръб означава, че от пътеката не може да видиш номера, трабва да навлезеш в клека до пътеката и оттам да погледнеш. Ама в клека, кой ги знай може да си почиват някои змийки. Вървяхме си така покрай колчетата обърнати с гръб.
По някое време вече много ми се прииска да видя не стигнахме ли до към средата. Извих жирафски врат в балеринска поза на един крак да надникна кой е номера на колчето. Беше 108. 😉
Заслон Самара, недалеч от Черни връх
Двете маркировки вече се движат заедно.
Последни метри нангорнище.

Черни връх

Заслон “Черни връх”, все съм го наричала хижа досега, но то си е посочено на много места, че е заслон. В сайта www.btsbg.org прочетох в “Сградата е без места за нощуване, туристическа столова, бюфет, външни санитарни възли. Заслонът е пункт от Е-4.

Цветя, гледки. красоти от върха

Ей там долу, ако се загледате ще видите малки фигурки на хора и пътека. В началото пътят е споделен после се разделят двата маршрута: към Желзница единият и към Европейския пешеходен път Е4 другият.
Позирам с топлото яке, чакам с нетърпение да го пробвам и по други върхове.

Спускане към платото

От Черни връх към Платото. На мен този маршут ми е познатият. По него все съм се качвала и слизала досега. С минаването по пътеката през камънака и мочурливата почва на места, близо до върха. В далечината едва се вижда София, защото пак има димна завеса, а аз нямам филтри за обектива. 🙂
Пътят след по-стръмното спускане от върха, е широк чакълест, с леко спускане чак до Платото.
Обикновено минаваме покрай Платото, Голи връх и Алеко, където сме спряли колата. Този път крайната ни цел беше друга – Златните мостова. За да стигнем там, трябваше да прекосим Платото.
Като се обърнахме назад да погледнем откъде идваме, видяхме облаците, които обръщаха върха и предвещаваха дъжд.

Местонст Три кладенци, позната повече като Платото

Много ми е любимо това просторно равно място, с панорамни гледки, с безброй видове цветя и храсти, със симптачните мостчета, които минава над мочурливите участъци.

Голям пек настана, добре че влизаме в гората

Слънцето напичаше жежко. Вече беше станало към 14:30ч. Добре че пътеката влезна под хубавата сянка на дърветата в гората.

Докато стигнем Златните мостове пътека се променяше многократно. Веднъж камениста, друг път покрита с мека килим от бодлички, понякога широка, понякога тясна се вие всред храсталаци.

А ей там вляво от пътеката има чудна чешма с чиста и студена планиска вода. До чешмата има заслон.

Тъжната хижа Бор

После пътеката минава покрай едно внушително здание – изоставената хижа Бор. Стана ми много тъжно като гледах тази сграда. Построена е 1943г. От 2011г (може и по-рано) хижата не работи.

Модерен прочит на отдих в гората

След 3 часа и 15 мин слязохме обратно на Златните мостове. Там снимах табелата. Стана ми чудно. Помислих си, на човек явно гората само не му стига.

Според търсенето е предлагането – интернет да има, телевизор да те зомбира, някой да ти сервира храната…

Без телевизията и аз обичам интернет и сауна, не държа някой да ми сервира, но обичам да ми готви ;-). В планината, обаче ние отиваме, за да си починем от града, от цивилизацията, от зависимостта към удобното.
Нашата форма на отдих е различна от предлаганата на табелата. 😉

Други статии за Витошки пътеки:

Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица”

Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”

От местността Тихия кът до Владая през месец май – зелено, по-зелено, най-зелено

Януарско, планинарско – към Черни връх

От Бояна до хижа Камен дел през делничен ден

От Момина скала до хижа Камен дел

Боянския водопад – делнично следобедна разходка

Петъчно до Черни връх – впечатления

До Връх Камен дел от Алеко, през Платото

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.