В България

Урдини езера – приключенски преход в края на юни

Чували ли сте за Урдини езера?

Урдините езера са в Рила. Те все още, може би за радост, са по-малко посещавани. Отдавам го на една основна причина, до тях няма лифт и затова няма навалица. Затова и природата е много по-запазена, а атмосферата много по-дивна. 

Била съм на Рилските езера преди лифта. Там също беше някога така, спокойно и мистично. Тогава само хора, които обичат да ходят из планината като планинари, склоняваха да се катерят по баирите към Рилските езера.

При Урдините езера срещнахме малки групички от хора, двойки, сами пътници. Всички преминаваха кротко в различни посоки, защото езерата могат да се обикалят по различен маршрут.

Урдините езера по две причини са кристално чисти. Първо те са свъразни с малки речни поточета, тоест водата циркулира. Второ няма много хора, които да оставят своя отпечатък с негативен знак.

Маршрут до Урдини езера:

За стигане до Урдините езера има различни маршрути. Ние избрахме следния:

ЦПШ Мальовица – Яворова поляна – долината на Урдина река – Урдини езера – Зелени рид – Яворова поляна – ЦПШ Мальовица 

Маршрутът е изключително красив. Без никакво съмнение го слагам в топ десет на най-красивите пътеки, които ние сме вървели.

От ЦПШ Мальовица се спуснхаме по шосето малко по-надолу (около 200 метра), посока Говедарци. Там вляво в шубраците има скрита пътечка, която е маркирана за Хижа Вада (червена маркировка) и за Хижа Иван Вазов (синя маркивирвка). До Яворова поляна пътеката е една. От поляната се разклонава.

Още преди да стигне Яворова поляна общата пътека минава по широко мостче на Мальовишка река, която бурно и пенливо скача по камъните. Чудно е това местенце с тази бумтяща вода.

По широк относително равен (с много леко спускане) път се стига мост над Урдина река точно преди Яворова поляна.

След поляната още малко се следва синята маркировка, но след около 200м, където маркираната пътека прави остър завой надясно, не се продължава по нея, а се преминава вляво през друго мостче минаващо над Урдина река. Оттам все срещу течението на реката, пътеката се катери полека нагоре.

Ама красива пътека ли е или направо приказна, ах…

Пътеката следва поречието на Урдина река. Маркировка няма. Ако отивате за първи път е хубаво да си имате GPS карта. По някое време реката излиза от гората и продължава през красива долина.

В края на юни долината, през която тече реката е набраздена от още десетки поточета, които се спускат от двата каменисти склона отстрани на нея.

На места почвата е съвсем подгизнала като гъба попила вода. Супер бях щастлива, че обувките ми вече не пропускат.

Прекосявахме малки поточета по речни камъни и следяхме карта с GPS на телефона, за да е сигурно че при преодоляването на водните препятствия, не сме се отклонили от посоката.

Катеренето нагоре ми е най-трудната час от един преход

След близо четири часа катеренето нагоре по откритите склонове на мен ми стана малко тежко. Осъзнавах, че има още, но все се надявах езерцата да се появят зад ей този хълм, ей онзи хълм.

Най-накрая се появи първото езеро – Голямата паница. Там почивахме и после поехме пак нагоре да видим и останалите. За последните две пък слизахме по един труден сипей, за да заобиколим една преспа сняг.

Последно видяхме Рибното (да Рибно има и сред Рилските езера, но това е друго).

Преди да се стигнем до него се отбихме, в близост до Урдина река до един заслон или овчарник (информацията на картите е противеиречива, но си беше малка колибка).

Билото на Зелени рид – от билото се разкриват чудни гледки

Оттам още едно изтощително катерене (ами толкова са ми силите) за да се качим на билото на Зелени рид. По билото заспускахме надолу. Пътеката първо се движеше по открити поляни. После взе да се провира през едни клекове. Накрая се спусна в гората.

Спускане, спускане, спускане, край нямаше. В този участък от пътя престанах да се дивя на природата, вече бях доста изморена.

Следвахме синята маркировка до Яворовата поляна. Оттам леко нагоре и след моста над Мальовишка река малко по-стръмно нагоре, излязохме обратно на шосето.

Пордължителност на прехода до Урдини езера и обратно

Със спирания за снимки, с почивка на Яворова поляна (ако знаех колко път ни чака по-кратко щяхме да почиваме там), с почивка за обяд на първото езеро (за около 20-30мин). Със спирания по баирите, защото аз бая зор виждам по нанагорнища. С отклонение в търсенето на скрити чешми при заслона и при Рибното езеро маршрутът ни отне 13 часа.

От София потеглихме в 6:15ч. В 8:15 ч паркирахме при паркинга на ЦПШ Мальовица. Той е малко по-нагоре от платените.

Към 9:15 бяхме на Яворовата поляна. Там хапнахме закуска, направихме си по една снимка и продължихме.

До първото езеро се качихме за около 5 часа. После загубих представа за времето, докато обикаляхме останалите езера.

На Зелени рид се качихме към 17:45 (проверявам часовете по снимките).

При Яворова поляна бяхме в 20:20 мин. При колата на ЦПШ Мальовица в 21:15.

Преживелици от деня

В началото маршрутът до Яворова поляна и после преди Урдина река да излезне от гората е много лек и приятен. Има малко спускане, има малко равно, после малко качване. Има много великолепни гледки и рекичката все бучи наблизо.

Вървях си по тази пътека и си мислех колко бодра се чувствам, как почти не си усещам раницата, колко са ми удобни обувките и колко е хубаво, че си имаме щеки.

 Фотоапаратът прави кълбо

Фотоапаратът уж го бях закачила удобно с каишките на раницата отпред на гърдите. Въпреки това този път той се лашкаше неудобно понякога и ме удряше в корема. Свалих фотоапарата от врата си. Исках да оправям дължината на лентата за врата. Тъкмо бяхме спрели на едни скали, откъдето се разкришва чудна панормана гледка. 

Изпуснах фотоапарата и той се претърколи няколко пъти надолу към късата част на скалите. Уф, изтръпнах цялата. Знам че се случва, чела съм споделяния на много фотографи снимащи из природата за подобни премеждия, но пак не бях подготвена за такова.

Слава богу, фотоапаратът беше останал жив и здрав. Напрежението ме държа още известно време.

Растителността

Подобно на пътеката към водопад Рилска скакавица и тук имаше доста информативни табла, запознаващи с картинки и думи преминаващия турист за флората на мястото. 

Гледайки естествената подредба на тези интересни съчетания на дървета, храсти, цветя и треви си мислех, че всичко което правим ние хората в полето на естетиката е само миниатюрна имитация.

Видях смесени букети от цветя, аранжировки върху скали обелечени в зелен мъх и т.н.

На едно място Урдина река се разклонява и по средата ѝ стои едно уникално островче с едно дърво и множество оранжеви цвета в тревата. Островчето приличаше на добре поддържана градина. Градинар беше самата природа.

Урдина река

Урдина река беше пълноводна. На места скачаше от някоя скала в красиво пенливо водопадче. 

Водата ѝ беше хладна и чиста. На няколко места видяхме табели – “риболова забранен”. Явно и риба има в нея.

Потоците

Урдина река се спуска от езерата надолу през една приказна долина, оградена от двете страни с високи ридове. Единият беше Зелени рид, по който щяхме да се върнем по-късно през деня.

По склоновете на тези каменисти стени се спускаха десетки малки поточета. Приказна феерия от блестящи водни пътечки.

Тази гледка не можах да уловя с фотоапарата. С моя не широк 50мм обектив и много други неща не можах да хвана. Често вадех и телефона за снимки.

Урдини езера

Те са шест на брой и имат следните имена – Сухото, Рибното (да не се бърка с Рибното езеро от Седемте езера), Триъгълника, Ботаническото (Удавника), Голямата Паница и Малката Паница. От Урдините езера изтича Урдина река, която е десен приток на река Черни искър.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Урдини_езера

Ние първо стигнахме езеро Голямата Паница. Като надморска височина то е най-ниското. Там хапнахме обяд.

После се изкачихме нагоре към езеро Малката Паница. Оттам още нагоре до Сухото езеро.

След това до четвърто езеро – Триъгълника.

Последно стигнахме брега на Рибното езеро. Едно от езерата видяхме само отдалеч.

Заобикаляне на снежните преспи, упражнение в концентрация

Като се спускахме към Рибното езеро пътеката стигна до една снежна преспа, по която беше опасно да преминем. 

Върнахме се малко обратно и подхванахме друга пътечка. Пътека в смисъла на ясно изразена такава, няма, но добри хора бяха подредили разни купчини от камънак да укажат откъде се минава.

Пътеката се спускаше по едни сипеи надолу. В тези около 10на минути слизане по екстремния участък умът ми беше празен от всичко друго освен къде да си поставям краката и щеките. Щеките отново се доказаха като отличен асистент при труден терен.

При Рибното езеро, на нашата карта беше показано, че има питейна вода. На посоченото място наистина намерихме едно малко изворче на вода, която извираше от под земята.

Престраших се и си напълних отдавна празното шише с бистра планинска изворна вода.

Водата беше чиста и вкусна. Оказа се и много потребна, разбрах по-късно, докато катерехме нагоре, за да стигнем билото на Зелени рид.

Там при Рибно езеро в едно от поточетата, което се вливаше езерото снимах и клипчето как водата извира от самото дъно. (Всички видеа и снимки съм качила в статията: Фоторазказ за еднодневен преход до Урдините езера)

Препоръки за маршрута

Ако изберете да си направите дълъг кръгов преход като нашия, отделете си време. Тръгнете рано, за да не ви хване тъмнината в гората. Изберете ден в който климатичните условия са устойчиви.

Маршрутът има сериозни денивелации. Настройте се, че това не е разходка, а преход.

Носете си достатъчно вода, ако не намерите изворчето. Ние го видяхме на картата https://map.bgmountains.org, която е супер подробна и наистина ценна.

Ако разказът е събудил вашето любопитство вижте снимки от деня, с малко пояснения в:

Фоторазказ за еднодневен преход до Урдините езера

Други статии за преходи в Рила:

Петъчна разходка из Рила (част първа) – водопад Рилска скакавица

Петъчна разходка из Рила (част втора) – Седемте рилски езера

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.