тихия кът
В България

От местността Тихия кът до Владая през месец май – зелено, по-зелено, най-зелено

Тихия кът – Владaя…

Да пиша ли да не пиша ли сега за тази пътека?

Може някой пък да не я е чувал.

Дали през уикенда тя е като градска централна пешеходна алея? Ние, обаче ходим на Витоша през делнични дни. Бягаме от тълпата.

Пътеката запомних преди няколко години, когато ми я показа едно Кате. Разхождахме се лежерно и бъбрихме без прекъсване.

Добре де, не беше съвсем целия етап лежерен, защото тогава поехме по-отдолу, не от Тихия кът, но аз ще разкажа за леката част от вчера. Леката, лежерна част е от м. Тихия кът.

Как да стигнем

До там може да се стигне пеша по някоя пътека отдолу или през уикенда с автобус. Има спирка баш на разколна. До тази спирка се движи автобус 63. Качва се до там, обаче само през уикендите (когато е навалицата) и на празнични дни.

Трети вариант е с автомобил.

С Влади се качихме с колата до Тихия кът. До там води пътят към Златните мостове. На Тихия кът оставихме автомобила. Пресякохме шосето. Вдясно от него (ако сте с лице нагоре към посока Златните мостове) започва пътеката, която стига чак до Владая.

Пътеката е от равна по-равна, в смисъл има си завойчета, но няма някаква денивелация дето да те задъхва. Според информация от интернет пътеката е малко повече от 2 км като дължина.

На места короните на дърветата се събират и в началото на месец май, създават магически зелени тунели.

Гората е широколистна.

По някое време пътеката минава през едно мостче с малка рекичка. Малка, ама как се пенеше сега напълнена от валелите преди ден-два пролетни дъждове.
Мостчето над реката, на връщане

После пак край пътеката има местенце дето са нарадени няколко по-големи и по-малки скали облечени в зелени мъхести одежди.

На една огромна скала всеки път се качвам, детска радост.
Вече като се наближи Владайският край на пътеката, в ляво има отклонение към полянка с големи дървени маси за пикник.

Масите са само две, но едната може да побере група от поне 15 човека.

Когато цялата природа благославя

Падна ни се необикновенно време, грееше меко слънце през леко прокъсаните облаци. Беше прохладно, но ние добре облечени.

Сега както и да хваля пътеката, няма как да скрия, че част от нейната магия беше в резултат от няколко доволно съвпаднали обстоятелства:

  • зеленото на най-зеления месец (май);
  • отсъствието на навалица по две причини, че е делничен ден и заради прогнозата обещаваща дъжд;
  • закачливото слънчице, което не беше видяло прогнозата за времето и гастролираше за наша радост през разкъсващите се облаци;
  • напъпилите ябълки;
  • пътеката посипана с разпилени бели венчелистчета;
  • приятната компания, която не е на последно място, а е много важния сладък десерт.

Снимките

Част от нещата успях да уловя с фотоапарата, други не. В мен, обаче възникна някакво дълбоко спокойствие, че има едни такива неща, които човек може просто да преживее и не е задължително да ги записва на матрица, лента или облича в думи.

То е като да напишеш, “прегърнах дърво”. Ами чудесно, но тази фактология по никой начин не съдържа пълнежа на самото усещане за свързване с един невидим хармоничен свят, от който човек забравя, че е неразривна част….

Хайде стига толкоз думи, ето малко снимки.

Зелени миниатюри
Горичката и пътечката
Чак, когато качих снимката на компютъра, забелязах двете прегърнати дървета
Особености на времената
Гората вече, (слава богу) е разрешена, беседките, обаче още не са.
Когато детето още не е пораснало

Децата имат склонност да завъртат света около себе си. Дори и да не го направят, обаче почти винаги вярват, че това е така. Нарцистичния синдром май никога не го надрасваме. А когато проумеем, че не сме център на света, леко се засягаме. 😄😄😄

Следващите кадри са очевиден пример за нарцистично детинство. Художественост в тях няма голяма, но аз като ги видя и си спомням, колко ми беше приятно да стъпвам на различните повърхностти и да се самоснимам от тази смешна перспектива. 😄

Други пътеки из Витоша:

“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”

“Боянския водопад – делнично следобедна разходка”

“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””

“Петъчно до Черни връх – впечатления”

“От Момина скала до хижа Камен дел”

“Моята разходка на Еньов ден – вълшебствата на природата”

ДПП Витоша – Туристически маршрути

Януарско, планинарско – към Черни връх

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.