села
В България

Няколко ивайловградски села и Атеренския мост

Вие обичате ли да обикаляте из разни села?

Две села с интересни каменни къщи Горно Луково и Долно Луково

Село Горно Луково

На 27 км от Ивайловград се намира село Горно Луково.

Село кацнало на възвишение в сърцето на природата. Да го посетим ни препоръча наш познат, като стана дума, че обичаме да обикаляме из интересни места в страната. Итересното на селото са каменните къщи и великолепната природа, която го е приютила.

села
Гледка от селото
села
Село Горно Луково

Някога е било живо, шумно, пълно с народ, като много други. Тъжното е, че идеите то да се превърне в център за селски туризъм са останали неосъществени. 

В Уикипедия, пише че по данни от 2015г населението на селото е от трима жители. 

През 2020г. ние видяхме само една обитаема къща. В двора имаше кози, кокошки и градина, в която възрастната стопанка на дома садеше арпаджик.

села

На стената, отвън на същата къща беше закачен баскетболен кош. Може би жената има внуци, които я посещават.

Две или три от къщите в селото бяха по-спретнати, макар и необитаеми. На тях вратите им бях подновени, зидовете здрави и покривите без дупки.

Сградите на църквата и училището, обаче бяха рухнали под тежестта на времето прекарано без човешки грижи.

След време подобно на Вила Алмира, това село може да е археологическа забележителност за бъдните поколения. Времето тече като река. Река, която безпощадно променя сътвореното от хората, превръща го в история. 

Докато разглеждах и редактирах снимките се зачудих, за колко ли време са построявали една такава каменна къща и за колко време тя се разрушава?

Снимки от селото може да видите в албума: “Село Горно Луково”

Долно Луково

Долно Луково е селото преди Горно Луково. В него има повече обитатели. Пак според уикипедия, по преброяване от 2015г. жителите да били 68. 

За Долно Луково статията в укипедия е по-пълна, bg.wikipedia.org/wiki/Долно_Луково.

Църквата в Долно Луково е активна. Няколко къщи са постегнати. Някои от покривите са вече не с каменни, а с червени керемиди. Градинките в няколко от дворовете бяха поддържани. Общо взето в това село още има живот.

Ако ви е интересно може да гледате репортажа за двете села направен от БНТ преди две години.

Още села

Повече или по-малко, обезлюдени ни се видяха и други села, през които минахе просто така пътьом, селата Одринци, Меден бук и Мандрица.

Село Меден бук

Село Меден бук ни се видя малко по-живо. Кто минахме покрай една улица с кафене мъжете заседнали на маса в кафенето ни проследиха с поглед. Вероятно се чудят загубили ли сме се, какво търсим. 🙂 Нищо не търсим, отддали сме се на селска екзкурзия.

В това село видях жена на може би 60 години, която копаеше градината в двора. Дали живее в селото? Дали е сама? Доволна ли е да е близо до земята, или е по неволя? Мога ли аз да живея на такова място, далеч от цивилизацията и шума на града?

Село Мандрица

Според информативно табло при църквата на село Мандрица, това е единственото албанско село в България.

села
Село Мандрица
Село Одринци

В село Одринци случайно се натъкнахме на къща, на която имаше изписан с боя голям цветен надпис – “Медитация”. Видяхме на улицата мъж на средна възраст, когото запитахме какво е това място. Беше немец, български не знаеше, та на английски. Обясни ни, че това е духовна общност, хора, които живеят природосъобразно и медититрат. Повечето или всички са немци, не помня какво каза. Купили са и са ремонтирали няколко къщи от селото. Имат си свое стопанство. Произвеждат си плодове и зеленчуци. Даже приемат посетители за престой, ако някой има интерес. Аз много не можах да прочета от сайта, но от видеата в него, разбрах, че в комуната живеят и млади, и по-възрастни, и семейства с малки деца. Ако ви е любопитно да научите за тях разгледайте сайта им тук.

След разходката из селата потеглихме обратно и към другите набелязани забележителности.

Атеренския мост

Като оглеждахме забележителностите в района изскочи снимка на Атеренския мост. Средновековен каменен мост, който се протяга над река Армира (Атеренска река).

Как се снима моста
Под моста тече река река Армира, приток на река Арда

Виждала съм в интернет много хубави снимки и много посредствени снимки на подобни мостове. То не зависи само от снимащия, но и от сезона от светлината и т.н. 

Дано не звучи като оправдание за моите незабележителни снимки. Просто посочвам пречките, които срещнах и не бяха в моя контрол. Когато стигнахме моста, светлината беше равна, голите дървета изглеждаха също така сиви както моста и той просто се сливаше с тях. Получих документални снимки за спомен, но не ми се отддаде да направя от онези разкошните, които съм виждала.

Как се стига до моста
За да се стигне моста, от мястото за пинкик реката се прекосява и се върви обратно на нейното течение, по левия ѝ бряг.

За да се стигнем до моста първо свихме от ивайловградския квартал Лъджа при обозначителна табела за крепостта Лютица. Скоро асфалтираният път стана черен и така бавничко стигнахме до манастира “Св, Константин и Елена”. За жалост манастирът беше заключен и нищо не видяхме от него. Продължихме по пътя нагоре. По пътя течаха усилени ремонтни дейности. Скоро той няма да е черен, ами хубав, асфалтиран, приканваш туристите да разглеждат забележителностите в района.

Близо до разклона за камения средновековен мост над река Армира, багер и голям камион бяха препречили пътя. Нямаше как да продължим с кола нататък до крепостта Лютица. Пеша беше по-далеч от времето, с което разполагахме преди да започне да залязва слъцето. Както много пъти се случва и сега си казахме, “Следващ път”. 🙂

Спуснахме се пеша надолу към моста. Преминахме покрай място за пикник близо до самата река. Реката прекосихме лесно минавайки по речните камъни. После продължихме да вървим по левия ѝ бряг срещу течението и съвсем скоро моста се показа. 

Самият мост, реката и околността усетихме като приятно, спокойно място.

Поседнахме малко…

Поснимах малко, поседнахме на моста, но не за дълго, защото след нас се появи групичка младежи, които вдигаха ненужна врява. 

Върнахме се обратно по същия път.

Обратно в Ивайловград

Следобяда вече сити с достатъчно впечатления се прибрахме за почивка в хотела.

Към 18ч малко преди съвсем да се стъмни отново излязохме за едно кратко познавателно кръгче из центъра на града. За града и хотела разказът е в следващата статия.

Свързани статии

“Мартенско пътуване към Източните Родопи – 2020г – ден първи – водопади”

“Мартенско пътуване към Източните Родопи – ден първи – язовир Кърджали и Студен кладенец”

“Вила Армира – Римска вила по тракийските земи – резиденция на богат тракийски род”

“Град Ивайловград и град Орестиада – ден 3 от мартенското пътуване”

“Язовир Ивайловград, природният резерват Кован Кая и тракийското светилище Глухите камъни”

“Димитровград, зеления град. Хасково, град в книгата на Гинес”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.