Свети Валентин
Размисли от деня

За предметите сърца, цветята, шоколада и картичките, влюбването и любовта

По случай празника, до скоро непознат по нашите земи – Свети Валентин, пиша редове за предметите сърца, цветята, шоколада, влюбването и любовта.

Трифон зарезан

За виното и лозята няма да пиша. Нито съм пияч, нито разбирач на вино. Не знам как да подрязвам лози. Лозови сърмички обичам, но само домашни. 😉

За Свети Валентин

След запознаване с няколко легенди за възникването на празника, оставам с недоумение. Това празник на влюбените ли е или на любовта?

Ето какво е моето виждане за света на любовта. Без претенции да е вярно, без тревоги да е погрешно, и като всяко нещо, кой знае може и то да се промени някой ден.

За предметите сърца, цветята, шоколада и картичките – комерсиалният свети Валентин

Първичната ми реакция към този аспект на “любовта” е остра реакция на осъждане.

Тази комерсиалност на всеки празник (включително Свети Валентин) буди моето възмущение.

Нужни ли са на света всички тези вещи? Нужно ли е на човек да поглъща толкова много захар за няколко дни и т.н.?

Моето разбиране за романтика живее в различно пространство.

С поддаване на внушеното ни отвън разбиране за романтично (рози, бонбони, плюшени мечета) просто поддържаме определени индустрии. Купуваме ненужни вещи, прахосъбирачки, ежедневки. А Свети Валентин се празнува всяка година. Колко балони сърца ще се произведат, спукат за два дни и изхвърлят на боклука? (А къде ще отиде този боклук? 😉 ) Колко предмети сърца може да съберете в дома си?

За влюбването

Надали ще кажа нещо ново по темата. Но…Влюбеният човек не вижда ясно, факт, който надали някой ще оспори. Влюбеният вижда в другия отражение на накакъв свой образ. В състояние на влюбеност не обичаме другия, защото още не го познаваме, а си го представяме. Влюбеният изисква от другия време, внимание, доказателства за любовта. В същото време самонарисуваната представа на влюбения за обекта на любовта е толкова доминираща, че не остава пространство да се види действителния облик на човека отсреща.

Влюбването е силно магнитно преживяване, но с нетраен характер, защото е илюзия, като онези в пустинята. Рано или късно спира магнитното поле и човек проглежда.

За любовта

Когато слепотата на влюбването се изцери, започваме да виждаме човека, който стои срещу нас. Това е период, в който се запознаваме с личността на другия.

Като всеки човек, другият е смес от много качества. Някои резонират с неща, които харесваме, други будят дразнения.

В един сладникав филм, на който дори не помня сюжета, чух едно изречение, което ми се запечати в съзнанието. На сватбата булката започна да реди: “Харесвам те защото….” После: “Обичам те въпреки…” Много се впечатлих от прозорливостта на тези думи. Обичаме, въпреки неща, които може да не харесваме.

Можеш да обикнеш някого, когато си се запознал с него. Срещнал си ангелите и демоните му и по прични ясни само на логиката на душата си започнал да го обикваш (продължително време). 

Това е човек, с който заедно преодоляваш предизвикателствата на света. Обикваш го все повече, колкото повече времето отброява дните ви заедно. Близостта расте, заради споделените преживелици, ежедневни жестове на подкрепа в най-подходящите моменти. 

Любовта е! Помните ли онези дъвки Love is…? Събирах картинките. Впечатляваха ме най-много илюстрациите на ежедневните ситуации на загриженост.

Огромен букет с цветя, най-луксозен шоколад, думи подредени в най-поетична форма, може да поласкаят егото, но няма да докоснат сърцето. Поне моето де, за другите не отговарям.

Лесно се влюбвам, трудно обиквам 

Да обикнеш някого значи да се довериш. Буквално да пуснеш някой да живее в сърцето ти. Да те е грижа за него, както те е грижа за теб. 

Любов е: споделяне, грижа, доверие, познаване, приемане, танц, в който понякога ти стъпваш напред, друг път отстъпваш назад, редуване.

Любов е: сърдечно приятелство, две души, които другаруват, общо пътуване, подкрепа, уважение, възхищение, благодарност.

Сродни души

Това понятие, много ме вълнуваше като бях девойка. Къде ли е моята сродна душа? Как ще се разпознаем? 

Във времето представата ми за сродна душа се промени. Средни души са души, които си позволяват да се сродят. Да се запознаят, да поемат заедно на път. Да си помагат, да се променят, да се вдъхновяват.

Ако човек спре да търси “Сродната си душа” може да позволи да намери душа, с която да се сроди. 😉

Как да отпразнуваме ден на любовта

Кажете благодаря! Пригответе си нещо любимо, бъдете заедно.

Свещите, музиката, виното не са задължително, но ако ви създават уют, набавете си и кажете на човека до вас, “Благодаря за времето заедно!”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.