С фотоапарат в кухнята

Хляб в тенджера, за пестене на сили

Хляба в тенджера е хляб, който спестява много усилия. Като бях по-малка намирах голяма тръпка в месенето на хляба. Месех, месех, пеех си…Сега вече предпочитам да си правя други неща.

Преди две години си взехме хлебопекарна от Lidl, за да ядем уж само домашен хляб. Шест месеца след ползването, тази хлебопекарна се развали. Занесохме я в магазина и направо ни върнаха парите. Преди да се реша да си купя друг модел, се консултирах с няколко познати, които вече бяха сменявали по няколко хлебопекарни. Попрочетох и из форуми, и си направих извод, че такава инвестиция не си заслужава, защото е много кратковременна.

Върнахме се на купешки хляб и тук-там, някога домашен лимецов-хляб, ама един пак без месене. Преди около година може би, попаднах на тази нова за мен идея “Френски хляб в тенджера” в сайта на “За каквото и да е”. Привлякоха ме снимките, но и идеята, че не месиш, а само разбъркваш съставките и оставяш хляба да си втасва, докато ти си вършиш друго.

Два пъти опитвах да го правя, но нещо все не ми ставаше баш печенето. Този път реших да следвам рецептата, но малко по-интуитивно.

Продукти:

  • брашно – както е посочено в оригиналната рецепта откъдето гледах, сложих 4 чаши (моите са кафени)
  • вода – 2 чаши (хладка)
  • суха мая – едно пакетче (сложих маята направо при брашното, не съм я разтваряла предварително, защото реших, че като ще втасва толкова дълго все ще се захрани маята)
  • сол – щипка, на вкус
  • грис – за дъното на тенджерата, както се предлага в рецептата на “За каквото и да е”. Друх вариант, който също при мен стана екстра е изрязаното кръгче готварска хартия, което сложих на дъбоното на тенджерата.

Приготовление:

Пресях брашното, добави сухата мая, солта и към тях чашите хладка вода, като разбърквах бавно. Покрих с капак и оставих да си почива един час. Следващия пъти оставям и по час и половина. После тестото се “облича” с брашно. На добре набрашнена повърхност, лекичко се обръща, но не се меси.

Оставих по рецепта да стои още половин час. После, пак леко оформям с брашно. Прехвърлих в дълбока тенджера. Дъното на тенджерата се посипва с малко грис, опитах и варинат изразано кръгче готварска хартия, за да не залепне хляба. И двата начина работят. Тестото заема по-малко от половината на тенджерата. После в предварително загрята фурна, температурата не е на макс, пекох пак по разписание 45 минути. Накрая капака се маха и така, докато хляба придобие хубавата златиста коричка.

Препоръчвам да погледнете и рецептата, от която аз гледах, там е по-подробно описано. Накрая обаче гответе с интуиция, тогава се получава. При мен този урок отне три повторения. 😉

Снимането

Как да не го наснимаш с кеф такъв красавец.

хляб
хляб
хляб
Същото хлебче, но нашарено с макови семенца

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.