съдба
Размисли от деня

Свободата на личния избор и потокът на предначертаната съдба

Няма да започна с питане случва ли ви си, а с – колко често ви се случва?

Колко често ви се случва да се натъквате на върпоси, чиито отговор остава загатка?

На мен ми се случва през ден. Онзи ден пет годишия ми племеник в края на деня ми съобщи “Много се изморих да приказвам днес”. 

Почти като него мога да кажа, “много се изморих да се лутам из тези задънени улици на въпроси без решение.”

Но племеникът ми не мълча задълго след като беше осъзнал, че много е говорил. Tака и аз не мога да спра, да застана на едно място без да мисля, дори като се уморя.

А то “мисленето”, пише в разни “умни книги, написани от мъдри хора”, не може да те заведе далеч.

Едва когато замълчиш, утихнеш току виж ти се разкрили отговорите, улиците с изход.

Свободната воля и предначертана съдба

За свободната воля си мисля днес. По темата ще пиша. Тема, която съм нищила хиляди пъти. (Вижте другите заглавия на статии на тема съдба, в края на статията). Днес ме провокира един захаросан холувидски филм (“The Adjustment Bureau“). Предупреждавам, много е захаросан, даже леко към пошлост отива, ако не беше инресената идея за съдбата.

Ставаше дума имат ли свободна воля хората, имат ли предначертана съдба, път и трябва ли да следват него на всяка цена. Кой чертае пътя ни и може ли да редактираме този чертеж?

В книжката “Даото на Пух” се обяснява, че всеки си има посока. Ако я следваш, нещата се случват леко и безметежно. Нали си на пътя. Когато излезеш от пътя, започва да друса, да става проблемно движението.

Дали да следваш пътя или да чертаеш свой?

Хората сме поне два типа. Едните ще бързат да се върнат на пътя, където движението е безпроблемно. Другите ще настояват да начертаят свой, там където няма такъв.

Може би в това лежи част от свободата на избора, дали да следваш пътя или да чертаеш пътя. Може би няма нищо погрешно нито в едното, нито в другото щом съществуват и двете възможности?

Но тогава кому е нужно някой да прави хороскопи, някой да хвърля таро, да разглежда дъното на чашка от кафе? В прочита им според мен се оглеждат скритите наши желания, страхове и надежди.

В книжката за даото на Пух, пък и на други места пише, че болезненото идва, когато не се вслушваш в това, което ти е природа, дхарма.

Но някои хора, които не са се отказали, когато е било трудно са постигнали целите си. Това техният път ли е било, или тяхното излизане от пътя?

Има ли човек предначетан път, който трябва да извърви, към който всички вселенски стихии го връщат отново и отново?

Или всъщност чертаем пътя си през едно поле от безброй потенциални възможности за развръзка?

А какво значение има отговорът на този въпрос? Ако е само знаене на отговорът никакъв. Надали ще се промени наистина начининът, по който живеем и взимаме решения, когато сме на кръстопът.

Кое е за предпочитане?

Накрая се питам, а кое е за предпочитане? Дали да съществува чертеж и движейки се през живота човек лека по лека да разбира този предварителен замисъл? Или е за предпочитане да държим в ръцете си свободата изцяло сами да ковем съдбата си?

Във филма отговорът беше, че и двете са верни. Преди човек да се осмели той следва своята съдба. Тече с потока на това, което е написано. Когато човек се осмели, неговата воля започва да променя написаното.

А вие как смятате?

Други статии по темата – Съдба

Искам да бъде себе си! – За избора да плавам със своите платна, носен от магическия вятър на всеки ден! 

За какво копнее сърцето ти – борбата между “трябва” и “искам”

Как да решиш да приемеш ли предложението за работа?

За арогантните обобщения на глупостта: “това няма смисъл”

Трудностите – действителни пречки или предрешени благословии

Когато имаш талант нещата са ясни, когато той липсва, тогава какво?

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.