Пътувания и разходки

На море през март, част първа – Царево

Кой казва, че през март не е подходящо за море? 🙂

За мен морето е стихия. Винаги е било така, природна сила, която ме оживлява. Буди в мен възхита и душевна радост.

Поради есеството на тази връзка с морето, аз съм доволна при всяка среща с него, тоест не само, когато мога да се шляя по бански на плажа. 🙂

Най-любимо ми е да стоя на брега на морето, когато сме сами с него. За да не се повтарям, споделям статия, която писах преди време – израз на отношението ми към него – “Посвещавам на морето с благодарност, че го има”.

Когато си избрахме маршрута за тазгодишното ни мартенско пътуване, много доволно потрих ръце, защото щях да видя и морето, и то извън сезона.

Град Царево

“Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия с 502 m надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е прекрасна.” bg.wikipedia.org

Град Царево (административен център на Община Царево) е от онези населени места по Черноморите, за които бях чувала още от детинство, само че тогава му викаха Мичу̀рин (по-рано до 1937г се казвал Василико, след това Царево, после Мичурин и сега пак е Царево).

Освен това покрай Царево съм минавала безброй пъти, но никога не бях се отбивала.

Представите ми за това, което щях да видя, незнам на какво основание, бяха много занижени. Радвах се, че ще видя морето и толкоз. 

Бях доволно изненадана от морския град, обаче. На трети март, заради слънцето и почивния ден, в центъра кипеше живот. Покрай нас минаха няколко млади семейства с детски колички, видяхме и доста деца на площада.

Според данни на Националния Статистически институт, в Царево към 2017г има 5876 жители.

Забележителности

Харесах Градската градина, която e до самия нос. Този нос, разбрах по-късно, че се нарича Лимнос.

Сградата на община Царево на площа също ми се видя внушителна.

Много ме впечатли и Фарът скулптура, който се издига на пристанището от юли 2014г. Преди да прочета за този фар, който е на величествена женска фигура си помислих, че ми прилича на някаква богия, която пази Царево. После намерих информация, че това всъщност е “адаптация на тракийска богиня от гробницата при село Свещари”. (bnr.bg)

Общинският исторически музей, не работеше, нищо че беше 3ти март.

Църквата “Свети Цар Борис-Михаил”, която е на отсрещната страна също беше затворена. До старата църква “Успение Богородично” не стигнахме.

Най-много обаче ми хареса скалния бряг, който наричат “гаргите”. Скалите там са варовикови и светли. Създават някак сюреалистична картина. В контраст с тях цветът на морето беше в наситено синьо.

Множество, миди, рапани и ситен пясък, пък покриваха малкото плажче до пристанището. Споменавам, защото те ми липсват на плажовете в Гърция, които посещаваме.

Царево ми хареса. В извън сезона ги няма шума и тълпите туристи на лятото. На трети март видях града в една много хубава светлина, жив, но кротък.

Полезни връзки

“През обектива на Ивелин Иванов – фотографии от Царево, част I”

“За първи път археолози проучваха Царево”

Галерията с няколко снимки, които заснех в Царево и описание към тях вижте в албума.

Още статии от същото пътуване

Мартенско пътуване към Странджа и Южното Черноморие

В Странджа през март – село Бръшлян, водопад Докузак и Мишкова нива

Малко Търново в сърцето на Странджа

На път към Царево две спирки: селата Граматиково и Костѝ

На море през март, част втора – Ахтопол

На море през март, част трета – на юг и обратно

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.