За снимането

За фотографския стил и предпочитаните обекти за фотографиране

Фотографски коледни подаръци

📷 Преди месец, непланирано си купих една хубава книга за фотография, “Фотостудио навсякъде: твърда светлина”, автор е Ник Фанчър. Освен съветите за оформянето на светлината ме привлече и посвещението в началото на книгата: “Тази книга е посветена на онези, които не позволяват премеждията да заставят на пътя на мечтите им. Продължавайте да се стремите и да се борите, пренебрегвайте злонамерените хора. Не се обръщайте назад и никога не спирайте да учите.”

Почти завърших прочита ѝ. Сигурна съм, че пак ще я разлиствам, има хубави идеи в нея. По-хубаво дори от самите идеи е вдъхновението, с което зарази. 

📷 Вдъхновението намери и своя материален израз. В края на годината си направих още един фотографски подарък. Чакам го да пристигне в средата на януари 2019.

Личната практика

📷 Признавам обаче, леко съм изостанала в практиката. Снимам, но не всеки ден. Понякога с паузи от по два-три дни. Преди заминаването за Индия си бях замислила интересен фотографски проект “Азбучна фотография”, но го прекъснах след първата седмица. Това съсвсем не значи, че не мога да го рестартирам през 2019г.

Все още без стил

📷 За пореден път си мисля какво най-много обичам да снимам. 

В Инстаграм следвам творци на пейзажни, портретни, стрийт, детски, фотографии. Харесвам и няколко фотографи, снимащи животни и растения. 

Поглеждам от време на време своя си провил и виждам, че стилово не е еднороден. Тоест нямам си отличителен стил, който да изразява това, което ме влече, начинът по който го усещам и т.н.

📷 Фактът, че нямам портрети не значи, че не ме влече много и тази фотография. Със снимането на хора са нужни определени качества, за да проявиш смелостта да помолиш да снимаш някой, който не ти е семейство. Пък семейството вече не иска да ми позира, досадя им. Пожелавам си през 2019г да имам повече смелост, да поканя хора да ми моделстват.

Какво обичам да снимам

📷 Обичам да снимам: ярката игра между светлини и сенки. Процеждаща се светлина, която оставя шарки от сенки и т.н. В книгата дето четa разбрах, че го наричат Гобо ефект. Харесва ми да снимам непринудени сцени, в които хората не позират.

Животните също са в кръга на моите снимачни интереси. За целта на тяхното заснемане, обаче имам нужда от подходящ обектив.

Обичам също да създавам сюжети с невъодушевени предмети.

Снимане и писане

Обичам да пиша също, колкото да снимам, затова няма как да се избегне писането за процеса на учене за снимането. 🙂

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.