Коледа наближава.
Извинявам се, ако прочетете следващите редове и се окаже, че градусът на Коледното настроение е спаднал.
Тези дни обаче, направо се отчаях от собствените си консуматорски склонности. На вас случва ли ви се? Ходя из разни магазини около Коледа, и всеки миг си харесвам неща, дето уж биха били чудесен подарък за някого, уж биха били чудесна придобивка за мен или декорация за дома. Готова да се поддам на Коледния консуматорски дух. Да си взема поредната джунджурия, поредната ненужна вещ. Или да изхвърля неща старо, за да си освободя място за нещо ново, макар, че старото може да се използва още.
Коледен монолог с консуматорския дух
Час по час водя един и същи монолог.
“Имаш ли нужда от това наистина?” “Да, толкова е хубаво, ще се радвам да го притежавам.”
“Можеш ли и без него?” “Мога, но нямам точно такова, а и сега е намалено.”
“Екологично ли е, да се претрупваш с вещи?”
“Не е.”
“Дзен ли е?”
“Не е.”
“Ще се отрази ли добре на фън шуя?”
“Не.”
“Можеш ли да минеш и без тази покупка”
“Мога”.
При следващото минаване по магазините, всичко се повтаря.
В количката се слагат красиви вещи. Защото са красиви, примамливи и имам възможност да си ги купя. След няколко мига монолог, предметите се вадят от количката и се връщат по рафтовете. “Правя добро дело за планетата.” Гордо стоя на опашката с едно едничко нещо.
Истината е, че може дори и без него. Като се прибера Влади ми напомня “любезно”, че съм донесла още една излишна вещ.
На вас случва ли ви се?
Коледните подаръци
Тази година решихме да не си правим подаръци. Да, всеки се радва да разопакова пакетче с неща. Но с колко много излишни неща пълним пространството си. За опаковъчните хартии, които се използват само за ден два, писах в статията “За опазването на околната среда – малките неща, с които може да участваме”.
Искам да се науча да живея само с вещи, които действително използвам. Всяка Коледа светът полудява да купува още коледни декорации, още нови дрехи, предмети, техники.
Живеем в силно материални времена, със силно материален ум. Изразът на обич, на радост, на грижа намира все предметни форми.
По-екологично ще е да си подаряваме жестове, думи, разкази, прегръдки, споделени молитви и мигове тишина.
