За снимането

Как се правят снимки на деца за календари в един сумрачен ноемврийски ден?

Понякога дори да знаеш теорията, като не може да се натъманят обстоятелствата, практиката се спъва.

Днес имах възможност да снимам моя племеник и неговите братовчеди за традиционните магнитчета и календари за бабите.

Още, когато листатa започнаха да жълтеят леко, си представих една хубава фотосесия на открито, в слънчев ден, в някоя горичка. 

…а днес денят бе сумрачен

Е да, но така и не можахме да се организираме за снимачна практика до днес.

А днес денят беше сумрачен, валя цел ден и единственото място за снимки се оказа залата ни по йога. 

Когато времето е слънчево, до обяд тя е пълна със светлина и е подходящо място, но днес не беше.

На теория

Хубаво е хлапета на 5-6 години да се снимат с по-висока скорост, защото те винаги шават. В същото време с диафрагма поне 8, за да са на фокус и тримата, понеже все се оказва, че единия е мръднал по-напред. А ако им кажеш да застант мирни, заемат едни много смешно неестествени пози и физиономии.

Опитвах да ги застопоря с възглавничка, на която да седнат, но дори върху нея те продължаваха да се извиват във всички посоки като танцуващи кобри. 🙂

На практика

Денят не позволяваше висока скорост, а от вдигането на iso-то, нормално моите модели се изгубиха във фин слой снежинки.

Да постигна острота и яснота на образа, при тази ускъдна светлина се оказа невъзможно.

Имам си един малък рефлектор, но като застанех с него до децата и те забравяха да гледат в други посоки и гледаха само в него. Нормално нали е светещ. 🙂

Софтуерните поправки

Знам, че много фотографи после със софтуерната обработка постигат значителни подобрения, но аз си имам само един Pixelmator и го използвам интуитивно. Тоест не съм се учила и незнам много. 

Не на последно място, за добра редакция, добре е да се снима в raw, но аз тъпо и упорито си снимам в jpeg. Защо ли? Защото до сега фокусът ми е бил да се тренирам в композиционното сполучване на нещата. След това ми се искаше да се науча да снимам такива кадри, които изискват минимум поправки. 

Мненията и предпочитанията са различни, аз съм от хората, които не са фенове на силната софтуерна намеса. За мен тя разваля магията от снимането. 

Все пак знам, че някога е уместна употребата и затова възниква необходимост да се запозная и със следснимачната обработка на снимки.

Изводи от фотосесията

По време на снимането си помислих, “хубаво е човек да има под ръка и от големите светлоутразители с поставка или човек-аситент, който е отличен осветител…”.

Въпреки всички спънки по отношение на светлината, процесът на снимане на децата, за мен беше изключително увлекателен и приятен. 

Вероятно защото като цяло ми харесва да работя с деца, това намира отражение и в снимането им.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.