Размисли от деня

Мечтите и оправданията

“Не чакай; времето никога няма да бъде “точното време”. Започни където стоиш и работи с инструментите, които имаш на разположение, и по-добри инструменти ще се появят, докато продължаваш напред.” Джордж Хърбърт

Днес разговарях с една дама и отговаряйки на нейното питане какво смятам да правя, се заслушах в собствените си обяснения за мечтите, които имам в момента.

Какво чух? Чух оправдания защо не правя неща, които уж искам много.

Когато извиненията надделяват над стратегичекото планиране за стигане до целта, значи приоритетите са други.

Каква е ползата човек да се оплаква от пречките, които стоят на пътя му към реализирането на една мечта?

Полза няма. Подобно мърморене може само да послужи на същия човек, да покаже, че в списъка от желани постижения, тази мечта е някъде назад. Не е приоритет. Когато едно нещо стане приоритет оправданията отпадат.

Пречките се превръщат в трамплин, от който отскачаме все по-нагоре и все по-близо до осъществяване на целта.

Някой може да каже, “но и страховете блокират пътя”. Страховете са просто още едно оправдание, защото желанието явно не е чак толкова силно, колкото се опитваме да се убедим.

Има само две възможности, действай или спри да се оправдаваш, че нещо ти пречи, да постигнеш мечтите си. 🙂

Друга гледна точка за трудностите ще намерите в статиите:

“Трудностите – действителни пречки или предрешени благословии – част първа”

“За смисъла на неосъществените желания – уроци поднесени от самия живот”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.