Размисли от деня

Ограничаващите етикети – как живота ни се обуславя от тях

Има дни, в които някоя тема изплува от информациония океан на живота. Като излезне на повърхността я забелязваме. 

Темата за етикетите по подобен начин, започна да се промъква тези дни в нещата, които чувах, четях или наблюдавах като ситуации от ежедневието.

Мъдреци по темата

Живеем в свят, в който етикетите ни водят – факт.

На този факт са обръщали внимание множество духовни учители, възпитатели, психотерапевти и т.н.

Сещам за няколко автори, които са ми направили впечатление:

Екхарт Толе, Лоран Гунел, Дон мигел Руиз, Антъни Демело…

Сигурна съм, че списъкът ще стане безкрайно дълъг, ако продължа да си припомням.

Нямам идея как би изглеждал свят, в който никой не използва етикети. 🙂 Въображението ми не е толкова богато, за да го нарисува.

Давам се сметка, че дори докато пиша тази статия всяка дума, с която назовавам хората и предметите е етикет. 🙂

Абстрахирам се от този парадокс и продължавам.

Ефектът на етикетите

Има някои етикети, които може да избегнем. Това не би попречило на предаването на информация и взаимодействието между хората. Дори би подобрило общуването.

Етикетите, които поставяме на хората и себе си, мислено или вербално, правят няколко неща.

Ограничената свобода

Етикетите ограничават представата ни за човека. Затварят ни в една зона на късогледство: “Той е много добър човек, той е много невъзпитан, той е много схватлив, той е много непостоянен…”. За нас остава скрито всичко, което човекът е, но не съвпада с етикета.

Когато поставим етикет на някого, започваме да гледаме на човека търсейки потвърждение на този етикет. Потвърждение във всеки израз на личността му. 

Казали сме, той не е много умен и оттук нататък във всяко действие, мисъл, изказ на съответния човек търсим семенце на тази ограничена представа, че той не е много умен.

По-често това търсене на доказателства се случва несъзнателно.

Така правим и със себе си, възприемаме етикети и опитваме да ги затвърдим.

А човекът е едно поле от безкраен потенциал, микровселена, която съдържа в себе си неограничени възможности, качества и прояви.

Обусловеното поведение

Етикетите обуславят поведението на човека. Макар да са ограничена действителност, етикетите имат силата да мотивират определено поведение в хората. Сигурно сте чели, множество примери за успешни и неуспешни реализации на хора в зависимост от нарицателните, които са им поставяни. 

Хенри Форд много прозорливо обобщава: “Ако мислиш, че можеш или мислиш, че не можеш – прав си”.

Как да управляваме етикетите

Да възприемаш себе си отвъд етикетите е истинска свобода на духа. За нея Антъни Демело казва: “Щастието е състояние на липса на самоизмама.”

Ако все още не сме постигнали ниво, в което може да живеем над етикетите, тогава ни остава да се научим да работим с тях.

Да избираме за себе си и да си позволяваме да споделяме с другите градивни етикети. Формули, които стимулират растеж, надграждане, надскачане на моментното състояние.

При децата, ако може да се въздържаме от етикети за личността още по-добре. Това значи, че оставяме полето за реализация по-широко. Ако забележим, че детето вече носи в себе си етикети, които само си е поставило и те не са себеутвърждаващи, да ги заменим. Да му помогнем да възприеме, такива, които му вдъхват кураж и увереност да се разширява.

Експеримент

Направете си експеримент днес и наблюдавайте:

  • Колко често си поставяте етикети, дали тези етикети се повтарят?
  • Използвате ли нарицателни за хората, с които общувате?
  • Позволявате ли си да видите човек наистина?

Още статии по темата

“Мравка помагачка – приказка за етикетите, които си слагаме”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.