Размисли от деня

Как да решиш да приемеш ли предложението за работа?

Вероятно ви се е случвало да получите предложение за работа и определено време за размисъл, за да решите дали да го приемете или не.

При взимането на решение от значение са три фактора:

  • рационалното претегляне на фактите, с които разполагаме;
  • емоционалният заряд;
  • интуицията, проследяването на знаци и сихнроничности.

Рационалното претегляне

Когато ми се случва да съм на кръстопът и други хора не зависят от моето решение изобщо не мисля, направо се хвърлям с главата надолу. Когато обаче има замесени други герои, които мога да подведа без да искам, ако реша погрешно, започва едно сериозно обмисляне.

Преди време в търсене на метод за взимане на решения, попаднах на схемата “Квадратът на Декрат за взимане на решения” 

Използвала съм няколко пъти тази техника. Тя има някои предимства. Показва ти как се чувстваш, донякъде. Недостатъкът е, че това което посочваме като факти в сектора ползи или недостатъци, всъщност може да се окаже, че сме преценили погрешно. 

Това, което предполагаме за бъдещето може да е водено от наши страхове лежащи на минал опит. Но миналия опит не винаги се повтаря и там стои голямата неизвестна.

Затова квадратът трудно може да е единствен инструмент в помощ за взимане на решение.

Емоционалния заряд

В дните, които имам за размисъл, наблюдавам постоянното лъкатушене на ума в зависимост от моментното настроение. 

Когато ведростта е високо в скалата, решението натежава в една посока, когато емоционалният тонус силно спада, решението се накланя в другата посока.

Тази липса на постоянство само показва, че е по-добре да не се разчита на емоционалното състояние. По-скоро човек трябва да се оттърси от еуфорията и песимизма, да не вярва много на емоциите, защото те са миражи и да опита да погледне по-дълбоко.

Интуицията

Не е лесно да се разграничи емоцията, моментното настроение от шестото чувство. 

Иска се осъзнаване и прозорливост. Хора обичат да съветват “слушай сърцето си”, “чуй какво ти казва вътрешният глас”. Хубаво е, но не всеки чува ясно този вътрешен глас. 

Понякога си позволявам да си рзабъркам тесте с карти таро. Не съм медиум, но чрез прочита, който си правя, забелязвам как вътрешният ми глас се намесва. 

Ако ми излезнат карти, които казват няма да стане, наблюдавам дали се надига вътрешна вълна на недоволство, или чувство на облекчение. 

По същия начин, ако се покажат карти, които казват, че да, ще има благоприятен резултат – как реагирам в себе си.

Това ми помага да разбера по-ясно собствения вътрешен глас. Никога не разчитам, че картите могат да ми дадат готово решение. 

В ежедневието опитвам да съм с широко отворени очи и за други послания – реплики на хора, случки, срещи, надписи. Но ги взимам по внимание, само когато са наистина ярки.

Вътрешно себе изследване с питане

Когато подхождаме към даден избор хубаво е да сме наясно с няколко въпроса.

Кои са моите приоритети в живота?
  • заниманието с дейност, която ми е приятна и ми носи чувсто на смисъл и удовлетвореност;
  • развитието, да научавам нови неща, да израствам професионално;
  • споделеното време със семейството си;
  • свободата на личното време;
  • изкарването на повече пари…

За всеки отговорът може да е различен. Понякога два приоритета може да враждуват помежду си и тогава човек трябва да порови още по-дълбоко и да избере едното. 

Защо искам да започна тази работа? 
  • заради нуждата от пари;
  • защото ми харесва самата дейност;
  • защото ми позволява да разполагам с достатъчно време за други неща…

Когато имаме отговор на този въпрос идва следващия, ако работата ми дава това, което искам, на каква цена е?

Какво съм склонен да жертвам?

Може плюсът да е един, минусите няколко, но една ябълка тежи повече от три ореха. Колко тежи плюсът за човек е индивидулаен случай.

Понякога човек се чувства притиснат. Има и такива моменти. Тогава страхът от несигурността решава вместо нас.

Когато, обаче не сме притиснати до стената, несигурността “дали ще намеря нещо по-добро?”, “дали това не е единствена възможност?”, нямат място при взимането на решение.

Визуализация

Накрая през призмата на целия предишен опит на своите преживявания си правя визуализация. Избирам за нея момент, който е относително неутрален като емоционален заряд.

Представям си как протича моята седмица – всеки ден, от момента събуждането до вечерта. Как се чувствам, какво ме радва в ежедневието, кое ме уморява, натъжава, разочарова? Какъв е послевкусът от тази визуализация, е което има значение

Радост

Преди време една позната ме посъветва, “Човек трябва да прави онова, което му носи радост”. По-голяма част от хората не вярват, че това е възможно поради обстоятелствата на живота. Аз вярвам, но знам, че не е достатъчно, защото умът се отегчава дори от радостта.

В карма йога се казва, че човек може да прави всяко нещо с радост, защото е въпрос на настройка, а не на самата дейност.

За мен решението е и в двете.

Равновесие

Накрая отново се опирам на мъдростта на йога. В йога се казва, че балансът е важен. Ако работата, която трябва да започнеш, макар и приятна нарушава баланса в много други сектори, това в по-глобален план не е удачен вариант.

Ако въпреки предизвикателствата, имаш силата да съхраниш равновесието, тогава изборът остава в наши ръца.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.