Що е то концерт – така както го преживява един аналитичен ум

Събитие

Седмото издание на фестивала „Изкуството е…“. Място – град Монтана. Вход свободен. Участници: Милен Димитров и Кристиян Парков от Пловдив, High Voltage, Дедал, A.X.E. Project, Eridan, специален гост Рони Ромеро – вокал на Rainbow и Lords of Black.

Центърът

Концерт – цялото внимание е насочено към групата на сцената. Те са центърът.

Самият концерт – едно магическо взаимодействие между изпълнителите и публиката. Когато се получи комуникация по между им концертът е успешен. Енергията на публиката е мощна, но трябва да се разбуди, раздвижи и овладее. За целта нужно е групата, изпълнителят да имат таланта да работят с тази енергия.

Един концерт изобщо не е да си изпееш песента, да си изсвириш мелодията.

Много е любопитно да наблюдаваш процесът на задвижване на енергията на публиката. Естествено не винаги се получва.

За да се подпомогне процесът, хората са измислили помощни средства: осветление, специални ефекти, сила на звука, видео стени и т.н. Смятам всеки изпълнител има различна потребност от такива средства. Колкото по-силен е изпънителят, толкова по-независимо от тях ще е неговото въздействие.

Периферията

Сцената е центърът. Любопитството ми, обаче от време на време обхожда периферията. Интересно ми е как се случват нещата. Гледам аналитично – осветлението на сцената, ефектите и техния замисъл да бъдат комбинирани с музиката.

Постоявам до хората озвучители, които зорко бдят зад едни големи пултове с безброй копчета.

Следвам с поглед скрития в тъмното оператор, който предава различни ракурси. Известно време с интерес следя как опитно мени ъгъла на виждане, перспективата, близък план с далечен план. Ако си избирам роля в сюжета на концерта това ще е оператора. 🙂

Без тези хора (освететели, озвучители, оператори) концертът няма да е това, което е, защото те дават допълнителните, но важни за рецептата съставки. Възхищавам се.

Публиката

Твърде многостранна, многоцветна, за да мога да я дефинирам. Вероятно и доста разнородни са причините на всички присъстващи да бъдат на концерта.

Част от множеството следва дрес кода за рок концерт – черни тениски с картинки на черепи, кръстове с бодли, надписи на популярни рок банди. Кожени панталони или черни тесни дънки за господата, за дамите с кожени поли. Тежки метални бужита. Дълги сребристи коси при по-възрастните рокери…Бирата допълнителен аксесоар.

Друга част от публиката ежедневно облечени. Сред тях някои действителни фенове на рок музиката, други случайни посетители. Нали входът е свободен. 🙂

Отстрани

Вероятно не съм напълно завладяна от енергията на случващото се, не съм потопена в него, затова го наблюдавам така малко отстрани. Като зоолог, който наблюдава някакъв вид в естествените му ареали.

Концертът е нещо изключително любопитно, когато го видиш в съставните му елементи.