Пътувания и разходки

Духът на успешните пътешествия

Разчиствам архива със стари писанния от компютъра. Попаднах на редове, които съм писала преди време. Посветени са на минали пътешествия, в които съм усетил магията на невидимата подкрепа, когато пътуваш. Вдъхнових се от написаното и реших да ги запазя в архива тук.

Духът на успешните пътешествия

Първото ми пътуване до Индия – помощта на учениците скаути

Още помня при първото ми пътуване до Индия. Когато се прибирах с влака бях сама. Английският ми слаб, знаех три израза на хинди (“как си?”, “казвам се?”, “колко е часа?”), които бях научила в ашрама и бях абсолютно неориентирана. 

Тогава Бог, Вселената, Гуру, Духът на успешните пътешествия, както искате го наречете ми изпрати група скаути на около 13-14 годишна възраст и техния учител. Пътуваха в същия вагон на влака, в който и аз.

Тези деца едно по едно идваха и се запознаваха с мен. Търпеливо около 20 пъти си повторих името, от къде съм и че се занимавам с йога. После ме поканиха да седна в купето при тях. Почерпих ги с едни специални чапати с масло, които майката на моята йндийска приятелка ми сложи за изпът. 

Не помня всичко, което си казахме, но помня, че ги разбирах, а ти мен някак си. Като стигнахме в Делхи, ме заведоха на обяд. Разходиха ме из пазарската улица и накрая ми поръчаха такси до летището. Погрижиха се за мен така топло, все едно им бях роднина.

Пътуването с Влади из Индия

При третото ми пътуване из Индия, когато пътувахме с Влади, по подобен начин на една малка автогара се запознахме с един служител, който не само че ни качи на автобуса за място, където отивахме, но ни разказа много неща за живота си и ни обгрижваше през цялото време, докато чакахме, все едно му бяхме деца.

Пътуването сама до Португалия

В Поругалия пътувах сама, но непрекъснато отнякъде се появяваше някой да ме опъти, да ми помогне. Помня как един възрастен служител на жп гарата ме насочи, макар че аз не говоря португласки, само три думи на испански, а той никакъв английски. Пак това усещане за една сила, която просто те води.

Сам или с група?

Пътувала съм и с групи. Груповата енергия е съвсем различна. Когато си с група потапяне в атмосферата на мястото липсва. Вниманието се разсейва и минаваш през нещата без да ги забележиш или усетиш. Движиш се през цялото време като с балон, дистанциран чужденец.

Когато пътуваш сам или с някой много близък, може удобно да си мълчиш. Създава се тишина, която ти позволява да виждаш, да преживяваш и да се свързваш по-ясно и силно. 

Още мисли, но по-общи за принципите на доброто пътуване вижте в статията:

“Пътуванията – впечатления и мисли по темата”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.