За снимането

Нели, прочете и сподели стихотворения на Дамян Дамянов

За идеята на проекта “Четящите хора” може да прочетете тук.

Дамян Дамянов има и стихотворение “Нели”, но моята приятелка Нели избра други, които да сподели. Тя чете изданието “Обича ме, не ме обича”.

И пак тръгни

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен и злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си –

единствено така ще го решиш!

Любов

Дордето пясъкът е още топъл

и още чист от кални ходила,

дордето още с дивия си ропот

човешката тълпа не е дошла.

Дордето ни звездите, ни луната

не са отворили очи над нас,

ела любов ! Ела със ония вятър,

в които скрит те чакам аз.

В една огромна фуния ще потъна

лицата ни нощта ще окраде,

безименна ще бъде любовта ни !

Недей ме пита кои съм, откъде !

Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,

какво си ти…. ти- любовта.

И ще сме една безкрайност

и продължение на вечността.

Ела любов ! Побързай ! Време няма !

Ела преди да стане светло вън,

за да не разбера, че си измама,

че ти не съществуваш, че си сън !

Статията е част от проекта “Четящите хора”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.