Пътувания и разходки

Боянския водопад – делнично следобедна разходка

„Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им”

“Водопадът” Иван Вазов

 

Вчера ходих до Боянския водопад. Сигурно има 7-8 години, откогато за последно съм се качвала до там. Много исках да го посетя сега, в пролетния сезон, когато е много пълноведен и пенлив.

Компания отново ми беше Влади. Спряхме колата при Боянската църква и от там нагоре.

Нагоре обаче, откъдето започва гората поехме по различен от познатия за мен, път до водопада.

Маршрут

Пътеката започва от края на кв. Бояна. В началото има табела с цитат на Иван Вазов: „Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини, носейки със себе си лучите на синевата и шума на бурите им.”

Пътят нагоре е на места стръмен, на места за кратко равен. Вие се като спирала покрай дърветата.

Другият път се движи успоредно с Боянската река. По него съм ходила преди.

По маршрута, който вчера избрахме имаше няколко места с панорамни гледки към София. Реката обаче засякохме само за малко и то чак по-нагоре.

Ако трябва да си избера, бих предпочела, пътя край реката, нищо че там не сме попадали на панорамни изгледи.

Маршрутът, който ни заведе до водопада е доста добре обозначен и с маркировка, и с табели.

На нас без да бързаме, с кратки спирания тук-там, ни отне около 1:30 мин догоре.

В статия за Боянския водопад в сайта Водопади в България е обяснено:

“Дo вoдoпaдa мoжe ca ce cтигнe пo тpи ocнoвни пътeĸи. Haй-лeceн e дocтъпът oтĸъм Koпитoтo. B зaвиcимocт oт тeмпoтo, paзxoдĸaтa cpeд живoпиcнaтa пpиpoдa тpae oĸoлo чac – чac и пoлoвинa, ĸaтo пo-гoлямaтa чacт oт пътeĸaтa e paвнa. Πo-тpyдeн e caмo пocлeдният yчacтъĸ, ĸoйтo вoди ĸъм вoдoпaдa – нepaвeн, ĸaмeниcт тepeн, ĸoйтo ce cпycĸa cтpъмнo ĸъм вoдoпaдa oтгope.

Дpyгитe двe пътeĸи зaпoчвaт oт ĸpaя нa ĸв. Бoянa пo oбoзнaчeнa c тaбeли пътeĸa, зaпoчвaщa oт пocлeднитe пocтpoйĸи в мecтнocттa нaд Бoянcĸaтa Цъpĸвa. Πъpвaтa ce изĸaчвa cтpъмнo cpeщy тeчeниeтo нa Бoянcĸa peĸa и e c бялo-зeлeнa мapĸиpoвĸa, дoĸaтo втopaтa e пo-бaвнa, нo пocтeпeннo нaбиpa виcoчинa, минaвaйĸи в близocт дo Бoянcĸoтo eзepo.”

Другите туристи

Направи ни впечателние, че за делничен ден, при това следобеден (тръгнахме нагоре към 14:30ч) си имаше човекопоток. В никакъв случай навалица, но засякохме доста хора и в двете посоки.

Повечето бяха младежи. Отдавам го на две причини: пътят си е катерене нагоре и учениците сега са ваканция.

Климат

4ти април, дърветата още бяха голи. Листенцата – добре завити в пъпки. През клоните се процеждаше мека, но топлеща светлина. На сянката по-нагоре имаше на места преспи със сняг.

Като наближихме водопада, в последните 400м до него, пътеката беше една вадичка, по която внимателно преджапахме. За по-зиморничавите, тънка блуза с дълъг ръкава е ок. Младежта обаче катереше с къси ръкави, потници или голи до кръста. 🙂

Цветовете наоколо идваха от светлината на следобедното слънце и красивите зелени мъхове, които бяха облекли някои скали и стволове на дървета.

Водопадът

Водопадът беше пълноводен и пенлив.

Информацията за височината, от която водите му падат варира между 20-25м. Той е най-големия водопад в планината Витоша. Най-впечатляващ е, обаче както много други водопади е в пролетния сезон, заради обилното топене на снеговете.

Температурата при водопада, се понижава рязко с няколко градуса. Дори лятото като стигнеш там, пак е хубаво да си носиш нещо за намятане.

Заслужава ли си?

Да! Най-малкото, защото всеки престой сред природата си заслужава.

Но още, защото:

  • близо е до София;
  • само за 4-5 часа можеш да се качиш и да слезнеш;
  • има градски транспорт: до Боянската църква –  автобус № 107, а до Боянското ханче, което е малко по-надолу – автобус 64;
  • след Боянския водопад, можеш да поемеш в друга посока – Момина скала, Копитото, Боянското езеро и др.
  • падащата вода е полезнa. Правени са замервания, че при водопади; по време на и след проливен дъжд; при бурно море/океан има много негативни йони. Тези негативни йони, ни помагат да се презаредим. В атмосфера с негативни йони дишаме по-дълбоко и усещаме лекота. Подобрява се здравето и физическото, и психическото. Напрежението и умората се понижават.

За други разходки на Витоша:

“Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”

“Боянския водопад – делнично следобедна разходка”

“Неделна навалица по Панорамната пътеката от Бистрица до Железница – Алея “Галунка””

“Петъчно до Черни връх – впечатления”

“Моята разходка на Еньов ден – вълшебствата на природата”

“Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица””

ДПП Витоша – Туристически маршрути

Галерия

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.