Размисли от деня

Сирни заговезни – Прошка е!

Събуждам се днес и умът ми започва да премята темата за прошката.

В обратен ред, така намирам отговори на въпросите:

  • Кой допускам в живота си?
  • Има ли какво да се прости?
  • Защо искаме да ни простят?
  • Какво значи ние да простим?
  • Кое е обратното на прошка и откъде идва то?

Кое е обратното на прошка и откъде идва то?

Обратното на прошка е да се чувстваш обиден, засегнат, несправедливо ощетен, разгневен, осъждащ.

За прощаването на причинени психични и физически рани, от тези дето са подсъдими от закона, не се чувствам пораснала да пиша. Но “Път със сърце” на Джак Корнфийлд е една хубава книга по темата.

В тези редове засягам другите ситуации – на пресъпените наши очаквания.

Да се чувстваш засегнат, обиден, несправедливо ощетен е чувство, което идва от това, че приемаме винаги нещата лично, и че постоянно искаме хората да следват нашите очаквания.

Очакваме хората да правят, да казват неща, които на нас ни се струва, че е редно. Така възникват конфликтите, външи и вътрешни.

Хората действат според своите умствени обусловености и ние самите правим така. Когато го приемем като факт, ще се освободим от огромна част от чувството на яд и обида. За пореден път в статия от “Палитрата на ежедневното” препращам към едно изключително ценно четиво “Четирите споразумения” на Дон Мигел Руис.

Какво значи ние да простим?

Да простим, значи да успеем да разберем логиката на човешките реакции (чуждите и собствените). Да приемем, че светът не се върти около нас.

Хората дори най-близките имат свой собствен център около, който се развива живота им. Те не са родени на този свят, за да се въртят около нашия. Просто във въртенето около различните центрове на места, в отрязъци от време, пътищата ни се срещат.

Да простим означава да престанем да изискваме от другите хора да бъдат образи на нашите очаквания.

Защо искаме да ни простят?

Желанието на нас да ни простят, идва от две места.

Първо – от потребността на човек да бъде приет от другия. “Ако другите ми простят, значи съм човек с някаква стойност”. Такава е логиката.

Второ – от липсата на вътрешна прошка.

Искаме прошка от другите, понеже сами не може да си простим, да приемем собствените си спъвания, обърквания. Когато с поведението си сме престъпили нашата собствена ценностна система, възниква чувство за вина и осъждане.

В прошката на другите хората, търсим решение на този вътрешен конфликт. Но, за да се реши той, е необходима преди всичко вътрешна работа.

Има ли какво да се прости?

В училището на живота всички сме малки деца. Все още не умеем да вървим добре.

Представете си стая с пет, шест малки прохождащи деца и от време на време като загубят баланс, падат едно върху друго. Ще има рев и писъци, но ще има ли вина в тях, че не могат още да балансират?

После, ако бебето или малкото дете те ухапе, те наплюе с храна и т.н. възрастните обикновено не се обиждат. Казват, “то е малко и още не знае.”

Е да, ама като пораснем възрастни хора, ние все още сме малки като осъзнаване и не знаем. От незнанието идват “грешките”. Разликата само е, че спираме да гледаме на поведението на другия, като част от процеса на научаване и започваме да се обиждаме, да приемаме лично, да се сърдим, да се чувстваме засегнати.

Когато човек започне да оглежда из дълбоко темата, вероятно ще си даде сметка, че прошката е просто процес на разбиране и приемане на живота и останалите хора.

Прощавам ли?

Какво да простя?

Приемам, че цялата ми концепция за мястото на хората в живота ми, е била погрешна. Благодаря, че сме се срещнали, че се учим заедно в живота.

Надявам се все по-малко да изисквам да бъда техен център и с уважение и разбиране да вървя до тях, докъдето пътят ни е общ.

Кой допускам в живота си?

Да разбереш, че поведението на хората е обусловено, че не е лично, че те си имат свой път и свой център, не означава, че непремено ще споделиш отрязък от време с всеки от тях.

Но когато просто се разминаваме, няма да си отнасяме отровата на обида, гняв или тъга от допира си с тях. Това ни дава свобода – вътрешна!

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.