За снимането

Това, което виждаме, не е всичко, което може да се види

“Въпросът не е към какво гледаш, а какво виждаш.”

Хенри Дейвид Торо

 

Какво виждаме

В йога, а вероятно и на много други места се казва, че това, което виждаме, не е всичко, което може да се види. Способността да виждаме не е качество само на очите, като орган на зрението.

Виждането е съчетание от умствени нагласи, чувствителност, концентрация, позиция на наблюдаване т.н.

Така се получава, че с каквото и да се захвана, където и да бъда, разни йогийски концепции се прокрадват и вплитат в отношението и разбирането ми за това какво се случва.

Със снимането този модел се повтаря. То се превръща за мен, в една практика, която онагледява някои идеи, за които съм чела в йогийски книги или чувала на разни лекции.

Преди около месец например, разглеждах снимки в една книга. Сториха ми се най-обикновени, пък бяха правени и публикувани във фотокнига от популярен автор.

Опитвах да вникна в това, което ги прави стойностни и не успявах.

През месеца, който мина, преди отново да отворя същата книга, гледах още много, наистина купища, снимки и се упражнявах почти всеки ден в снимане.

Разлистих днес същата книга и тя не беше съвсем същата книга. Картините в нея оживяха и забелязах в снимките неща, които миналия път не съумявах.

Въодушевих се, защото това ми вдъхна увереност, че действително има, но по-важното, е възможно човек да види повече. При това е възможно за всеки, ако се упражнява в нещо. 🙂

Други статии свързани с темата за виждането:

“Какво забелязваме на “познатите места”, в “познатите хора”, в себе си?”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.