тихата радостИма дни, в които с всички сили се опитваш да разбереш какво е предизвикало това усещане на тиха радост в сърцето ти.

Омагьосан от тихата радост

От нея очите ти са омагьосани да виждат повече от светлина в нещата. Усмивката по-често спохожда лицето ти. Не бързаш, не се надпреварваш с времето. Чувстваш се удобно в собствената си компания.

Спокойно ти е. Ведро ти е. Не се взираш в бъдещето с очаквания, не анализираш с горчивина грешки от миналото.

От тази тиха радост всяко нещо, което виждаш всеки ден, днес има различна форма, различен смисъл и ценност.

Откъде дойде тя?

И докато сърцето трепка от тази радост, се чудиш, откъде дойде тя. Какво я провокира да възникне. “Нещо, което ядох или не ядох, нещо, което направих или не направих, някого когото срещнах или с когото се разминах, някоя новина ли, постижение ли, времето ли, планетите ли…”

Иска ти се силно да разбереш, защото знаеш, че тя ще се разтопи като снега през пролетта. А толкова много ти се ще пак да можеш сам да я извикаш – тихата радост.

Миналата година през февруари, пак писах за това чувство. “Дълбока безметежност. Спокойствие, което блика отвътре. Наслаждаваш се. Благодариш.” – така го усещах.

В търсене на рецептата за тихата радост
Tagged on:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *