Мине не мине време и ето закачи се някоя тема в ума. Kато не може вече да си намери място и започне да подскача, за да я измъкна я написвам. Понякога си я оставям за себе си, а ако ми се стори значима я публикувам тук в “Палитрата”.

Какво е клише?

“Клишето (от френски cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване.

В преносен смисъл, в който по-често се среща думата „клише“, тя означава широко разпространен и оттам шаблонен, банализиран израз, изтъркана фраза, лишена от самобитност. Думата може да се отнася не само за изразни средства, но и за различни стереотипни ситуации, персонажи и цели сюжети, чиято честа употреба е лишила от оригиналност. Тъй като оригиналността и честотата на употреба варират във времето и пространството, това дали даден израз е клише или не зависи в голяма степен от това кой дава тази оценка и от това кой и в какъв контекст е използвал израза.” www.bg.wikipedia.org

Не обичам клишетата, но разнообразието в света е такова, че рано или късно се натъкваш на този принцип на повтаряемост.

Клишета в изразите: вербални (романи, поеми, разкази, сентенции…), визуални (картини, снимки, филми, танци…), поведенчески и т.н.

По това може би се различават обикновеният човек и майсторът.

Ако те гледат една ваза, как ще я претворят?

Вероятно клишето идва оттам, че повечето хора имат една и съща ограниченост на възприемането, а после и на пресъздаването.

По-малко са тези, които виждат различното, а още по-малко, които могат да го копират в някаква своеобразна форма.

Клишета

Ето например, гледах пак снимки тези дни и безброй клишета: композиция от гладки камъчета и шишарки; път, който се губи някъде в далечината; изгряващо слънце; жена, която размята мократа си коса и замръзнали пръски вода около нея улавят светлината…и т.н., т.н.

Във филмите, там е направо черна дупка от клишета. Понякога ти се струва, че може да бъдеш поглънат от нея. Като свърши филмът си като изплют, а енергията и вдъхновението ти са изсмукани.

После в танците, там пък според стила си има направо формули от движения. Изключително майсторство е да се сбориш с тези формули и да стигнеш до нещо интригуващо.

Нужно ли е човек да излиза от клишето?

Ако му е удобно там, не. Ако не му е удобно, обаче как се излиза от клишето? Според мен само с вътрешно разширяване и стигане до чистота в израза.

Казано иначе да видиш вазата, да я усетиш, да я оставиш да те докосне, така както може да докосне само теб и да си позволиш да си себе си в този процес.

Твърде абстрактно звучи това обяснение, може би.

Да не се оставяш клишето да те задуши, означава да намериш своята оригинална призма.

Прилики и отлики

Вярвам, че хем всички сме еднакви, хем всеки е уникална индивидуалност. Защо това е така, е тема на по-друг разказ, за който не се чувствам готова да пиша.

Така че, стоя си с това убеждение, че всеки е уникален, но заради взаимодействието ни повече с външния свят, се облягаме на приликите, на еднаквостта, оттам на клишетата.

Като прекарваме повече време във вътрешния си свят, ние се докосваме до уникалността и тя започва да струи в нещата, които правим.

Чували ли сте, че повечето майстори са били саможиви, самовглъбени…ами те са прекарали повече време във вътрешния свят, намерили са призмата на униклната си същност и през нея са видяли света.

Така са излезли извън гравитационното поле на черната дупка на клишетата.

Къде съм аз?

В черната дупка, но знам че не ми е хубаво там. Надявам се да я преодолея някой ден. 🙂

Клишета или своебразие? Което ни хареса! 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *