ретроспекцияВсяка година опитвам да си правя ретроспекция. Тазгодишната ретроспекция, се получи малко по-задълбочена и премислена.

Пластовете на паметта

Припомнянето го направих няколко пъти, защото си дадох сметка, че паметта ми е къса и пластовете, в които стоят тихо отминалите 365 дни са много.

Тези пластове са като филтрите на фотоапарат. Трябва да използваш определен филтър, за да може да видиш някои цветове, които иначе остават бяла невидима светлина.

Първи пласт – фактите

Първо и най-лесно проследих пътуванията си през годината (за тях писах статии в категорията “Пътувания и разходки” ).

Къде бях и с какво чувство останах след тези пътувания? Дали те ме обогатиха и в каква посока: интелектуално – с натрупване на нови факти (географски, исторически, културни); емоционално – с вдъхновение, с топлина, със спокойствие; личностно – с предизвикателства, в които огледах по-добре себе си?

После, припомних си разходките сред природата. Тяхното осъществяване смятам винаги за добро решение.

След това преминах към новите неща, които започнах през 2017г. и старите, които приключих. Те също изплуваха лесно от склада на паметта.

Втори пласт – още детайли със свой емоцианелн заряд

Повторно направих преглед на пътуванията, новите и старите неща, намерих още детайли, които имаха свой специфичен емоционален заряд.

Съзнателно си отделих време, да си припомня и новите запознанства през годината. Не тези във фейсбук, а другите, при които се здрависваш с човека и разговаряш на живо.

Призмата на благодарността

След този етап избрах съзнателно да погледна през призмата на благодарността и с нея годината се оцвети във великолепни нюанси.

Благодарности за спечелените вътрешни битки, за упорството, за новопридобитите свободи. Благодарности за ежедневните жестове на грижа и обич от близките, особено на семейството, което често приемаме за даденост. За познатите, които ме усмихнаха. Благодарност за музите на вдъхновението, които кацаха на моя перваз. За хубавите гледки, за вкусните гозби, за смешните ситуации, за прозренията и още и още….

Предизвикателствата

Имаше ги разбира се и тях – предизвикателствата. Тяхната роля е да те предизвикат, да не се успиваш в монотонна тъпота. 🙂 Да вярно, понякога ни се струва, че направо прекаляват.  🙂

В тазгодишната ретроспекция благодарностите, обаче взеха превес и оцветиха дори предизвикателствата и трудностите, които срещнах през изминалите дванайсет месеца. Запитах се, постигнаха ли тези малки и големи перипетии своята цел, накараха ли ме да надскоча себе си? В по-голямата си част – да.

Това, което продължава

Много от нещата, които започнах през 2017г. ще продължа с радост и през 2018г.

Някои от тях са:

  • писането в пространството на този блог;
  • ученето да виждам и да снимам;
  • борбата с изкушението да поемам по лесния път;
  • развиването на повече вяра в себе си;
  • стремежа да намирам на какво да се усмихвам и смея съзнателно и повече.

Понеже на мен много ми хареса препоръчвам на всеки да си направи ретроспекция. Тя осмисля цялата опитност на изминалата година.

Пожелание за новата година

През 2018г. и на себе си, и на вас желая здраве и мъдрост.

В мъдростта се съдържа способността да разбереш, да се разграничиш, да се смееш, да се радваш, да не се взимаш на сериозно, да приемаш, да обичаш и да намериш себе си. 🙂

Ретроспекция за 2017 – как протече изминалата година

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *