зимна КопривщицаПътуванията през 2017г започнаха с едно прекрасно мартенско пътешествие из България (“Мартенско пътуване”).

Така стана, че и края ще изпратим с такава разходка из родния край.

Да се върнем отново в Копривщица

Преди няколко години като се прибирахме от морето (тогава все още ни беше прятно да посещаваме Българското Черноморие), минахме по Подбалканския път. Отбихме се до Копривщица и много я харесахме. Омагьоса ни нейното дълбоко спокойствие. Пожелахме си пак да се върнем в Копривщица, но с нощувки и то през зимата. Стори ни се, че ще очарователно, да се види това китно място облечено в бяло.

Преди Коледа имаме малка ваканция. Замислихме се къде да отдием. Изплува споменът за Копривщица.

Влади намери една къща за гости и направи резервация за две нощувки.

Настаняването – в 14:00ч, затова без да бързаме към 12:00ч тръгнахме от София.

По пътя

В началото пътят беше равен, сив и дори малко скучен.

Постепено като подминахме гр. Елин Пелин, пейзажът взе да се променя. След разклона за с. Макоцево, пътят започна да се вие и промушваше на места покрай бели хълмове и под бели арки оформени от короните на дървета.

За разкош по радиото пуснаха и няколко Коледни песни :-).

Малко след село Антон, има указателна табела за Копривщица. Завива се надясно по път, който докато стигнеш до града, те оставя без дъх в хубавия смисъл.

Обзе ме силно въодушевление при контакта с красотата, която се разкриваше пред нас и около нас.

Шляеща се разходка

Като се настанихме, тръгнахме на разходка из самото градче. Отново усетихме същата дълбока тишина. Не такава, която подтиска, а която носи спокойствие. Атмосферата – лека и омиротворяваща. Навалелият сняг, тук-там пущещите комини създаваха приказка.

Без да следваме някакъв план за стигане до определено място, се оставихме пътят да ни води. Заведе ни до паметника на Бенковски и къщата-музей, в която е роден самият Бенсковски. Рожденото име на Георги Бенковски е Гавраил Хлътев.

Музейни спирки

Музеят на Георги Бенковски

“Не ме е надарил господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия; трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правото на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин.” Георги Бенковски

Платихме си билет за всички налични музеи в Копривщица, а за музея на Бенковски поискахме беседа.

Аз нали съм си сантиментална, като заразказва уредничката на музея, с един патос за живота и делата на Бенковски и аз почти се просълзих. Незнам дали беше наизустила текста или просто беше мноооого добра в разказването, но тонът ѝ, паузите, притихванията в разказа бяха все едно актьор по великолепен начин ти рецитира откъс от пиеса. Пък, кой знае, жената може и актьор да е.

Минахме същия следобед през още два музея: музей “Копривщица – просветен център през възраждането” и къщата-музей, в която са родени Любен и Петко Каравелови.

Музей “Копривщица – просветен център през възраждането”

В музея на просветното дело, видяхме образец на килийно и взаимно-спомагателно училище.

Видяхме ръчно написано копие от речника на Найден Геров и напечатани три тома на неговия труд.

Имаше доста стаи. По стените – табла с имената на възрожденски просветители и разкази за делата и живота им, за построяването на училища и т.н. в Копривщица.

Къща-музей Любен Каравелов

В къщата-музей “Любен Каравелов” също помолихме за беседа.

В двора на къщата, има три сгради. Това, което мен, като един истински любител на дърветата, ме впечатли най-много, беше столетна круша засадена от Любен Каравелов при едно от заминаванията му по гурбет.

Възможно ли е круша на повече от век? Младото момиче, което ни разказваше историята за Каравеловия дом, ни увери, че тази круша продължава да ражда плодове и до днес.

В същия музей видяхме и голямата печатница, на която Любен Каравелов е печатал своите вестници и на която според уредничката е печатана първата българска конституця от Петко Каравелов.

Всъщност още доста любопитни неща чухме и видяхме, но спирам, за да не стане моя разказ, преразказ на изложението на девойката  🙂

Привечер

Като вървяхме покрай река Тополница, забелязах, че има красиви фенери, които си представих, че ще осветяват великолепно побелялата улица, но като се стъмни и минахме от там видяхме, че те не работеха.

Хапнахме в една механа в центъра на града. Бяхме единствени гости. Като цяло не срещнахме много хора по улиците и по-рано през деня. За мен липсата на тълпи туристи е повече позитив, макар че за местните вероятно не е така. 🙂

Заваля ситен, но обилен снежец. Прибрахме се в топлата стая, за да почиваме и съберем сили за похода на следващия ден.

Преди лягане, като загасихме лампите, през прозореца украсен с хубави бели перденца, гледахме снежиките, които обикаляха нощната лампа, пушекът, който се виеше от комина на съседния покрив и бялото, което постепено започна по-плътно да завива земята.

Снимки от първия ден на тази Копривщенска разходка може да видите тук.

Предколедно пътуване – очарованието на зимна Копривщица

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *