“Всеки артист, първоначално е бил дилетант.”

Ралф Уолдо Емерсън

талант

Обезсърчаващо твърдение – “ако нямаш талант откажи се!”

Чета книга, в която пише различни неща, повечето окуражаващи. Моят критичен ум, обаче обърна внимание и на едно обезсърчаващо твърдение. В него се казва, че ако природните заложби липсват, тогава човек по-добре да не се захваща с дела, които ще изискват такива заложби. Казано по друг начин, ако естествената предразположеност, талант отсъства, по-добре не си давай зор, ориентирай се към друго. Звучи логично, но…

Талантът и предишните опитности на душата

Започнах да мисля за таланта, какво е той? Някъде четох преди време твърдение, което за мен много удобно обяснява логиката на таланта. Дарбата в дадено нещо, се казваше там, е резултат от себеусъвършенстване в някоя област в предишните опитности (предишни раждания) на душата.

Тоест, ако душата е положила усилие в предишни животи да усвои някакъв занаят или изкуство, в настоящия той ще е талант, който ще ѝ позволи много по-лесно да постигне добри резултати в същата област.

Подобно обяснение за таланта на мен ми звучи мотивиращо. Дори и да не си нешлифован диамант, ако това, което правиш ти доставя удоволствие и си упорит, пак има смисъл. Все едно си трупаш спестявания под формата на себеусъвършенстване.

Надграждане на индивидуалните възможности

Второто нещо, което ми хрумна пак по темата е един принцип за включеното образование. Там се казваше, че е от значение не само покриването на определени общи нормативи, а и самото надграждане на индивидуалните възможности. В този контекст, дори и човек да няма талант, напредъкът ще има своя смисъл, защото е надграждане.

Мое силно вярване е, че във всеки човек има потенциал да надскочи себе си, когато прояви усилие и постоянство.

Свободата да чертаеш сам път, макар и да сгрешиш

Помислих си и за наталните карти. Искам ли да отида при астролог, който да ми каже какви са моите вродени заложби, кои са естествените ми склоности и предимства?

Не. Искам да остана с усещането за свобода, че мога да опитам да бъда и да науча различни неща.

Ако объркам пътя или усилията се окажат безпочвени (макар, че както споделих по-горе това е твърде малко вероятно), това ще си е моя грешка и няма да съжалявам, че не съм опитала.

А понякога “Нямам талант” е удобно оправдание за липсата на упорство.

Да, някои по-бързо напредват в дадена област, други по-бавно, но всичко има своя развиващ ефект и върху личността и върху уменията на човека.

Осъзнаването

В крайна сметка, човек трябва да е осъзнат. Да не се самозалъгва, кога нещата стават лесно и кога костват по-голямо усилие. След осъзнаването, не трябва да се обезсърчава, ако има живо любопитсво към дадено занимание. Ще достигне ли достиженията на талантливите? Може би не, но ще се развие още малко. 🙂

 

Когато имаш талант нещата са ясни, когато той липсва, тогава какво?
Tagged on:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *