изкуство
Размисли от деня

Мисли за изкуството – нищо оригинално в тях, но как да не ги изпишеш като не ти дават мира

Тази сутрин размишлявам на тема изкуство. Е, какво толкова да му мислиш на изкуството, то трябва да се чувства.

Там е работата, обаче че хората чувстват по различен начин. Виждат по различен начин. Разбират по различен начин.

Обусловеното красиво

Начинът, по който виждаме света, възприемаме хармонията в него и определяме кое е красивото се обуславя до не малка степен от културата, в която сме възпитавани.

Способността ни да виждаме и чуваме също е много различна. Някои виждат и чуват дълбочини, които могат да се постигнат само след известна тренировка. Както трябва да научиш буквите, за да можеш да четеш.

“Творческа немощ” и творческа сила

Цялото размишление бе провокирано от книга, която ми е на дневен ред в момента. Там на няколко пъти срещам понятието “творческа немощ”.

А какво е тогава творческа сила, възникна спонтанно въпрос. Кои са великаните на изкуството?

В нашата западна култура си има едни такива великани, за които всички сме чували. Знаем за тях, но повечето от нас, неуки по отношение на азбуката на изкуството, хич и не разбираме същината на тяхната мощ. Това е защото нямаме тренинга на окото и ухото.

Още много въпроси търсещи отговор

Но ако тези великани бъдат представени пред друга култура, дали ще бъдат така почитани?

Дали другите култури имат свои великани на изкуството?

За какво все пак служи изкуството? Дали е, за да даде пиадестал на някои гении, или целта е различна?

Откъде идва изкуството? Дали е плод на една личност?

Необходимо ли е да се дават оценки на изкуството, да има мерене и съревнование?

После какви са критериите, които дават на една творба (музикална или визуална) етикети като: посредствена и възвишена?

Дефиниция за целта на изкуството

Изкуството според Хазрат Инаят Кхан, има за цел да пробужда човешката душа. Да я извика, да й помогне да отхвърли булото на илюзиите на света. 

На мен това определение за ролята на изкуството най-силно ми резонира, най-много ми допада.

Как се събужда, обаче душата?

Понякога я събужда красивото, радостното, величавото. То е като огледало на нейната чистота, на нейната божественост. Друг път душата се буди от болката.

Но изкуството според мен трябва да търси пътя на красивото.

Провокациите в изкуството понякога добиват, обаче изкривени, неясни, дори гротескни форми. (По темата – чудесно видео, ако искате вижте го.) 

Тези форми привличат вниманието на човека, но мисля си, не събуждат душата.

Но кой знае какво е вярно, това е само едно мнение… 🙂

Аз обаче определено предпочитам пътя на красивото (според моите обусловености за красиво) и вдъхновяващото (това, което ми оставя чувство на въодушевление от живота).

Всеки в крайна сметка е свободен да решава, кое е изкуство, кое е красиво, кое събужда душата и дали избощо целта на изкуството е такава – да влияе на душата.

А за най-великолепния според мен творец, писах преди време – тук:

“Великолепната природа – артист, който създава вълшебни творби”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *