времето лети
Размисли от деня

Времето лети. Времето препуска. Защо? Ние ли опитваме да го догоним или то бяга с нашия ход?

Времето лети

“Времето лети”, “Сякаш времето се движи по-бързо”, “Кога мина това време”…тези фрази всеки изрича или е изричал, ако не с тези думи с други, но влагайки същия смисъл.

Често си мисля по тази тема. Защо изглежда, че времето върви по-бързо? По коментари на хората около мен, оставам с впечатление, че не е субективно усещането за ускоряване на времето. Но как е възможно при условие, че часовникът минава по същия циферблат, отбелязва същите 24 часа, както винаги (поне откакто съществува).

За известно време си обяснявах субективното усещане за потока на времето с дейността, която ни занимава. Ако е приятна казват времето отлита, ако не е, времето едвам се влачи.

Да, това е до голяма степен вярно, но в ежедневието си забелязвам, че дори и дейностите да не са от най-любимите ми, денят изтича като пясък между пръстите.

Ето ноември дойде, и сякаш съм изтичала на спринт тази 2017г. Задъхвам се, но не физически, а психически, душевно.

Теории за ускорението:

Дали времето ни притиска

Теории за ускорението на времето съм чувала разнообразни. Но като нямам убедително обяснение оставам с чувство на неяснота.

Дали недостига на време ни провокира да създадем: заведения за бързо хранене; бързи влакове; бързи (кратки) ваканци; ексукрзии само за три дни, в които се удавяме в гледки, забележителности и впечатления. Бързи поръчки, късометражни анимацийки (4-5 мин.), снимки, които директно можем да качим и покажем и т.н.

Дали времето ни притиска и затова срещите с приятелите ни са кратки, коментарите във фейсбук са с емоцийки, а не със словесни и изрази. Отношението на харесване е с палчето like, а не с думи, които заформят дискусия.

Разбира се, че и дискусии има, по разни въпроси, но сред потока, не наводнението от информация, много често избираме да спестим време, като просто изразим отношение с “харесвам”.

Изсикванията за статии, коментари и мнения са те да бъдат кратки, защото вече е установено, че хората все по-малко отделят време на дълги писания, дълги клипчета и т.н.

Кратко и бързо – това е формулата!

Дали ние забързваме времето

А може би сами ние, като създаваме бързите неща, всъщност ускоряваме времето?

Кое е първо, кокошката или яйцето? 🙂 Кое е кокошката и кое яйцето ? 🙂

Въртим се на тази бърза въртележка. На някой може да му допада, на друг не. Ако опиташ да забавиш темпото, обаче дали ще изостанеш или просто ще станеш богат на пълноценни преживявания и време?

Аз не се наслаждавам на бързите скорости. Търся начин да забавя скоростта, но света около мен препуска и ме увлича.

Дали времето бърза за хората по целия свят, за всички общества и култури?

Казват някои – “Медитацията, бавното дишане, смислената книга, разходката сред природата” биха забавили темпото. Дали?

Дори часовете ми по йога, които обичайно са 90мин, някак ми изглеждат по-кратки. Като отида в планината и докато се усетя е станало следобяд и трябва да се връщам.

Как се забавя времето?

Отговор за себе си нямам.

Финал

Завършвам с малко по-забавен финал темата за времето.

Като започнах да си формулирам темата, в ума ми изскочиха две крилати фрази от песни, споделям ги и пожелавам на всички, които го търсят – Бавен ден!

“Забързани задъхани, така минават дните ни…” – от песента на Трио “Спешeн случай” и Владко 😉

“Всеки ден с нещо си зает, бързаш, няма време. Всеки ден някъде напред ти си устремен”… – от песента на Васил Найден “Бързаш няма време”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.