Размисли от деня

Какво забелязваме на “познатите места”, в “познатите хора”, в себе си?

Непознати детайли на познати места

В началото на годината се разхождах при Орлов мост да снимам. Забелязах плочи с надписи, които говореха за историята на моста. Минавала бях за трийсет години и аз незнам колко пъти, но не бях видяла плочите преди 🙂

Скоро на една уличка в Монтана ме впечатли една къща облечена цялата със зелен бръшлян. По улица, на която стои къщата, съм вървяла също неведнъж.

По улицата към студиото, където преподавам и минавам безброй пъти вече близо четири години. Днес за първи път се спрях и прочетох една опоменталена каменна плоча на стената на една сграда. Надписът гласеше, че в тази къща е живял и творил композиторът Георги Спасов, автор на популярната българска песен “Високи сини планини”. В този дом той съчинил познатия химн през 1947г.

По повод тези случки си размишлявах, колко много неща пропускаме, защото обитаваме и се движим най-вече из света в нашата си глава. По-малко живеем извън нея, щом не виждаме дори местата, през които преминаваме ежедневно.

Дали виждаме напълно познатите хора?

Пак в тази посоко мислите ми продължиха, “А дали познаваме, дали виждаме напълно хората, с които общуваме, живеем и считаме за близки?”

Това си е мое мнение, но то е категорично: “Не! Познаваме само малки фрагменти от тяхната личност. Защото избираме и се придържаме към една представа за тях, която имаме вече в ума си. Не забелязваме цялата пъстрота на техния характер.

Да не забелязваш наистина другия, обаче е по-тъжно, отколкото факта, че пропускаш, къща, надпис или друг предмет. Жалко е защото всеки човек е цветен букет от безброй черти, нюнаси, възможности…

Може би някой ще каже: “Това са малко превъзнесени теории за хората”. А според мен е въпрос на избор да признаеш свобственото си късогледство.

Понякога животът за миг изостря погледа ни. Тогава виждаме табела, къща, детайл на “познатото ни място”. Натъкваме се на жест, дума, действие, на още една характерна хубост на “познатния ни човек”. Но може да коригираме зрението си, за да не е плод на случайността, способността ни да забелязваме. 🙂

Познаваме ли цялото себе си?

А колко добре познаваме себе си, като сме се гледали цял живот в огледала, снимки, ситуации? Забелязали ли сме всичко? В контекста на вроденото ни късогледство, вероятно и себе си не познаваме толкова добре, колко си мислим.

🙂 🙂 😉

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.