магичното
Размисли от деня

За магичното и неговия произход

С времето в мен се е оформило убеждение, че повечето магически качества на предметите, ритуалите, наричанията и съвпаденията идват от чувството на човек, че те са такива.

Това вярване ми дава две неща:

Обикновеното и магичното

Първо – свободата да не разделям толкова крайно нещата на такива с магически свойства и на такива, които са най-обикновени.

Сигурно сте чели или чували, някой да цитира мисълта на Айнщай: “Има само два начина да живеете живота си. Единият сякаш нищо не е чудо. Другият сякаш всичко е чудо.”

Това ми възникна в ума като най-висша форма на неразделяне.

Проблем при разделянето е, че по-често хората търсят чудото там, където някой друг им го сочи. Не вярват, че сами могат да го видят, намерят или сътворят.

Всяко нещо може да е средство

Ако човек реши, всяко нещо може да е средство, съставка, знамение създаващо добро или лошо. Решаването се храни от една наивна по детски представа, че нещата са именно такива.

Колкото представата на един е по-заразителна, толкова по-бързо тя става всеобща. Колкото човек е по-малко предубеден, толкова повече магичности и предзнаменования ще среща и създава около себе си. Според мен така са се породили 90% от чудесата.

По-висшите метафизични закономерности 

Оставям разбира се един малък процент магичности в сферата на по-всиши метафизични закономерности. Тях ние хората просто още не познаваме добре, но и те са закономерности на вселената. С друг интелект може би биха могли да бъдат проумени. Вярвам, че има малцина, които разбират и боравят с тези по-висши принципи, но те надали си признават 😉

Сам си сътвори набор от поличби 😉

Второ – всеки може да избере, сътвори сам свой набор от поличби и знаци, с които да оцвети живота си.

Откъде тръгнаха тези размисли за магичните символи, ритуали, думи, предмети…

Тези мисли тръгнаха от един бяла гълъб кацнал на фонтана днес. Нали днес, 14 септември е Кръстов ден, пък гълъбът е свързан със “Светия Дух, любовта, еднобрачието” (bg.wikipedia).

Та ето, едно плюс едно (Кръстов ден и бял гълъб) и си намерих хубава поличба. Моята си магичност за днес. Започнах да мисля, защо пък да нямаме свободата сами да разчитаме знаците и посланията, сами да създаваме магичност в предметите, сами да подреждаме ритуалите на ежедневните чудеса.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.