От сватбената фотография към мисли за съвременния свят

Съвременния святРазмислите се събудиха от гледането на сайтове със сватбена фотография…не няма да вдигам сватба, просто академично разглеждах този стил фотография…Та в нея всичко ми се видя показно, фалшиво, скалъпено…от там тръгнаха мисли за това дали светът винаги е бил така изкуствен, нагримиран, режисиран…

Колко е различен днешния свят…., колко са различни хората днес…

По-посредствен ли е наистина днес светът?

Други ли са наистина хората от преди?… Не, същите са!

Само днес огледалото, в което виждаме отразен светът е увеличително.

Интернет, телевизията, социалните мрежи, уголемяват всичко, което човек демонстрира. В огледалото тази демонстрация става като изобличаваща карикатура.

Днес модерните технологии изнасят наяве по-бързо и по-широкообхватно всички изражения, жестове, пози…

Ако човек си направи труд да прочете някои романи, пиеси, разкази написани от прозорливи автори на миналите векове, ще види същото, само изобличението е било по-тихо.

Ако предните поколения имаха фейсбук, щяха ли да пишат за други неща? Щяха ли да са срамежливи да показват хубавите си придобивки и постижения?

Какво ни дава това увеличително огледало? Дава ни още една възможност да погледнем себе си, дали сме се оплели и ние в тази игра, дали сме верни на истниското ни аз или създаваме роля след роля, ден след ден.

Ето две забавни описания на близкия свят от миналото и някои негови герои:

Из “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников

“Действително, у тия новосвестявани народи облеченият с по модата панталони и герок, с часовник и кордон, на една ръка с преметнато пардесю, а в другата бастунче, с ръкавици и лъскави чепици, ако знае и две-три френцки или немски, минува за образован човек — разбрал света. Тъй и една жена, нагиздена с по модата кокошат костум, перест палтон, с изпърчени по последнята мода коси — кок или букли, — с над вежди или навръх капела, с прещипнати чепички, опънати ръкавички, копринена омбрелка и покачен с дълъг кордон злат часовник, е съща мадама или демоазела. А мъж и жена, заловени подмисца на разход са вече върха на цивилизацията.

Видиш ли по модата дрехи, по модата къща, покъщнина — там ти е вкарана цяла цивилизацията.”

Из “Бай Ганю” на Алеко Констатинов

“— Твоя милост, ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят?

— Ходил съм, бай Ганьо, доста.

— Ии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц.. ц… ц… Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Мъгуреле, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац — чакай да те не слъжа, в Галац не помня бях ли, не бях ли — всички съм ги изредил.”

Грим, костюм, поза, щрак – съвременният свят, по-различен ли е той?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *