Ода за празната стая – да възпеем свободата на пространството без вещи

По стечение на обстоятелствата се наложи да оправяме стените в едната стая вкъщи. Изнесохме багажа. Свалихме тапетите.

В момента, до деня, в който майсторът дойде да подхване нещата, в стаята имаме само леглото, на което спим, празен гардероб и работна икейска масичка.

Безкрайно много ми харесва тази празнота. Умът ми усилено пренарежда всички вещи, които сега стоят в другата стая в чували и кашони. Пренарежда ги, защото не искам да внасям повече от половината вещи обратно в празната стая.

Разбира се, че ще има сериозно разделяне с неща, но знам че пак ще останат повече отколкото искам да вкарам в това, хубаво празно пространство.

В празната стая сега се диша толкова леко. Става ти спокойно като стоиш в нея. Няма нищо и за миг това е всичко необходимо.

Винаги съм се чудела на тази катерича природа на човека да трупа в хралупата си още и още. Опитвам усилено през годините да чистя, да раздавам, да хвърлям, а нещата се множат ли множат. Значи формулата все още е грешна.

Казвам си, ами стаята е малка, затова се затрупва…глупости и в по-голяма пак така ще стане, ако не променя генерално нещата.

Една приятелка скоро беше писала послание към своите познати, да не ѝ подаряват никакви други неща освен накакъв любим нейн парфюм и да ѝ дават пари за пътешествия. След това същата моя позната подари повечето неща, които е получавала като подаръци през годините и никога не е използвала.

Представяте ли си свят, в който хората притежават само това, което наистина им е необходими и в количества, които са им достатъчни….

Ех празната стая…иска ми се да остане така с простора, който носи липсата на излишества.

Пожелавам си успех!

Ода за празната стая – когато човек е свободен от собствените си вещи

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *