Село Ковачевица

Пътя до село Ковачевица е много живописен. Самото село е притихнало в пазвата на един хълм. Къщите сякаш са облечени с едни и същи носии. Има здания, които са започнали да се рушат, но други за радост се реставрираха. В центъра на селото минава една улица с няколко магазинчета за сувенири; черги; красиви снимки от околноста, които са поставени в рамки.

Животът в Ковачевица не кипи така, както в Крибул, а съвсем тихо, бавно тече.

Над селото продължава път, който води до Скалното светилище Кози камък. Имахме желание да отидем там, но пътят – някога асфалтиран, сега на места е толкова разбит, че и джип би се затруднил. Ние с джип не разполагаме :). Носехме си удобнои обувки, но за жалост нямахме време за прехода от 13 км в посока. Оставихме колата в селото и поехме нагоре, докъдето стигнем.

Никой не мина по този път през времето от около четири часа, когато ние се разхождахме. Много спокойно беше, спокойствие, което те изпълва и теб.

На връщане след Ковачевица, спряхме да хапнем в едно крайпътно ресторантче. Пътят не е натоварен, затова и там е тихо. Дворчето на ресторанта подредено, с хубава полянка с трева, където децата могат да тичат. Каменни маси, и гледка от другата страна към красиви склонове. Заведението се казва “Водопада”, а собствениците Шукри и Фатме. Хареса ни много и атмосферата и обслужването и хапването. Водопада не го видяхме.

Снимки от село Ковачевица може да видите в албума тук.

Още статии от това пътешествие:

Уж за три, четири дни, а стана седмица – из Родопите (част 1)

Село Крибул, едно живо село – из Родопите (част 2)

Град Доспат и язовира – из Родопите (част 4)

Адреналинови разходки – Дяволския мост и “Орлово око” – из Родопите (част 5)

До връх Виденица от село Буйново – из Родопите (част 6)

Из Родопите (част 3) – село Ковачевица, където времето е спряло
Tagged on:             

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *