Град Доспат и околността

Доспат

Атмосферата в град Доспат ни хареса.

Хората използват доста дървета за огрев. По улицата имаше много наредени за зимата.

На пейките пред къщата видяхме баби, като тези в село Крибул, с шарени шалвари, кърпи на главата и герданчета с цветни мъниста. По улиците деца караха колелета. Видя ни се жив и уютен град.

Попаднахме на любезни хора в магазинчетата, където си пазарувахме. Изплахнахме очите с хубави гледки при язовира. Приятно отморихме на обяд с лежерна разходка под сенките на парк-музея на чешмите.

Парк-музей на родопската чешма

Впечатли ни Парк-музея на родопската чешма. Проектът е осъществен с Европейски пари, но има замисъл. Ако посетите града непременно си отделете време да разгледате този парк. Целта му е да подобри туризма в региона. Освен копия на действителни чешми от региона, в него има места за пикник с хубави дървени пейки, навеси, маси. Направени са кътчета за по-малки деца и въжена градина за по-големите. В друга част на парка имаше и приятна лятна сцена, на която сред дърветата може да се провеждат различни мероприятия.

След тази тазходка ни беше интересно да забележим колко много чешми има наистина по туристическите маршрути на Родопите, през които минахме.

Край язовир Доспат

Вечерта имахме намерение да нощуваме в “Еко къмпинг” до язовир Доспат. Бяхме прочели позитивен коментар за мястото и решихме да опитаме. За съжаление фактът, че цените, които ни предложиха бяха съвсем различни от тези в интернет беше най-малката причина да не искаме да останем там. Къмпингът беше едно оградено парцелче, колкото малко по-широк двор. Палатките, които видяхме, бяха почти залепени една до друга и без никаква сянка. Гледка към язовира не се откриваше, защото имаше дървена ограда.Това, което видяхме ни се стори твърде различно от представата, с която пристигнахме, затова не останахме там.

Продължихме малко по-нататък по пътя и намерихме друго място. Там хора къмпингуваха без комфорта на баня и чиста тоалетна, но имаше течаща планинска вода съвсем наблизо. За една нощувка за нас беше идеално.

Изпънахме палатката. Много скоро след като снимах оцветените от залеза небе и язовир, температурата значително се понижи.

През нощта, на мен ми беше хладно само със спален чувал. Събудихме се рано, но изчакахме слънцето да се покаже и да изсуши палатката преди да я приберем.

Снимки от град Доспат може да видите тук, а от язовира тук.

Още статии от това пътешествие:

Уж за три, четири дни, а стана седмица – из Родопите (част 1)

 Село Крибул, едно живо село – из Родопите (част 2)

Село Ковачевица, където времето е спряло – из Родопите (част 3)

Адреналинови разходки – Дяволския мост и “Орлово око” – из Родопите (част 5)

До връх Виденица от село Буйново – из Родопите (част 6)

 

Из Родопите (част 4) – град Доспат и язовира
Tagged on:         

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *